За предшестващите COVID-19 пандемията години 2017—2019 г. отчетеното отклонение в годишните стойности на утвърдените и заплатените здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ е под 1% в положителна посока — надплащане над утвърдените дейности. В пандемичния период (2020—2021 г.) се наблюдава значително по-голямо отклонение в негативна посока – съответно 4,5% и 3,12% за 2020 г. и 2021 г.
Това показва анализа ЕКИП „Забавен достъп до здравна помощ в следствие на COVID-19 пандемията – поглед към България“, изготвен от Стоян Панчев и Аркади Шарков.
Рязък спад е регистриран и на броя платени дейности, който намалява с 9,5% през 2020 г. спрямо предходната и още допълнително с 2,7% през 2021 г. „Наблюдаваме както спад в броя платени дейности, така и в размера на самите средства, изплатени от НЗОК. И двете предполагат значително по размер отложено потребление на здравни услуги“, казват авторите на анализа.
Средният брой платени дейности в периода преди COVID е 3,474 млн., съответно спадът за 2020 г. е 187 804, а за 2021 г. – 277 083 броя или общо 464 886 пропуснати дейности. Средната цена за извършена дейност в конкретните години е 660 лв. за 2020 г. и 769 лв. за 2021 г., съответно стойността на пропуснатите дейности е 123,9 млн. лв. за 2020 г. и 213,1 млн. лв. за 2021 г. или общо 337 млн. лв. за целия дефиниран като „пандемичен“ период.
„Трудно е да определим каква част от пропуснатото потребление на здравни услуги в периода 2020-2021 г. ще се пренесе директно в следващите отчетни периоди. За разлика от услуги като посещения на ресторанти, туристически пътувания, концерти и т.н., при здравните грижи не става въпрос за насищане на регулярни, елективни нужди. Посещението в лечебно заведение е свързано с проблеми, които не може просто „да си отидат“, освен при кончина на пациента. Нещо повече, при забавянето на диагностицирането и третирането на такъв тип проблеми, сложността на справянето с тях расте. При липса на академични изследвания, които могат да оразмерят двата противосочни ефекта, ние приемаме, че те се нулират и отложеното потребление се пренася с пълен размер в следващите периоди. Това остойностяване може да е следваща стъпка за надграждане на този анализ в други публикации“, казват авторите на анализа.
Пълния текст на анализа може да видите тук.
Първи випуск на специалност „Лекарски асистент“ дипломира Факултетът по обществено зд ...
При засилен интерес от страна на пазарджиклии премина акцията на лекарите от Първо вътрешно отдел ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...