В шест държави от ЕС ваксинираните против COVID са под 55% от пълнолетните и това създава заплаха за останалите европейски страни, заяви еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидис, цитирана от БТА.
Тя отбеляза, че 1/3 от хората в ЕС не са ваксинирани и това трябва да се промени бързо.
Ваксините са най-доброто, макар и не единственото средство срещу пандемията, посочи еврокомисарят след заседание на Съвета на ЕС.
По нейните думи дори само в една страна делът на имунизираните да остане нисък, това може да окаже лошо въздействие на общата здравна обстановка.
Кириакидис уточни, че за страните със слаба ваксинация не може да се приложи еднакво решение за убеждаване на хората да се имунизират.
Дори и ваксинирани, хората ще продължат да се заразяват и да постъпват в болница, затова работим и за осигуряването на лекарства, посочи еврокомисарят.
Кириакидис съобщи, че до края на годината ЕС ще утвърди още четири лечения на новото заболяване, сред които и хапчетата на "Мерк".
Еврокомисарят добави, че става трудно хората да бъдат убеждавани да спазват безопасно разстояние и лична хигиена, за да не се разболяват. Това е общо усилие и отговорност на гражданите, необходими са спешни и съгласувани действия, докато науката се произнесе за варианта Омикрон, добави Кириакидис.
По нейните думи ЕС има достатъчно препарати за имунизирането на всички и за подсилващи дози ваксина. Тя призова да не се допускат големи различия в правилата в отделните държави за признаването на срока на валидност на сертификатите за COVID.
Поради кадрови недостиг в отделенията по „Акушерство и гинекология“ и „Неонатол ...
КНСБ са готови за ефективни стачни действия на национално ниво, ако скоро не се подпише нов, акту ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Министър Стойчо Кацаров носи отговорност за двуседмичното забавяне на връщането на големите ученици в клас", каза в ефира на "Денят на живо" по NOVANEWS бившият зам.-министър на здравеопазването д-р Димитър Петров. Извънредна обстановка Здравните власти готвят по-строги мерки, ако се потвърди Омикрон у нас Първи съмнения за "Омикрон" у нас Над 2000 новозаразени и 103-ма починали с COVID-19 "Не съм се занимавал с поръчването на тестовете, това не е моят ресор. Поставих въпроса защо са толкова скъпи тестовете, това беше и капакът за моето уволнение. Аз не се занимавам с тези тестове, но не го правят и хората, които са отговорни за това през съответните дирекции и зам.-министър Златанов, който беше изолиран от процеса. С тестовете се занимава министърът лично и неговия началник-кабинет Лидия Чорбанова. В нейния кабинет се викаше комисията, диктуваше се какво да се пише, после се изготвяха класации. Попитайте нея защо са толкова скъпи. Те носят отговорност, че поне две седмици се забави връщането на учениците от горните класове, поради липса на тестове и нескопосано направени процедури. Както и поради това, че се прекратяваха договори с едни фирми с промяна в условията. Беше сложена неустойка от 0,5% на ден за закъснение в документацията, след това фирите получиха договори с 10% неустойка и се отказаха. Болно ми е. Поехме ангажимент да затворим училищата за най-кратко време", обясни той. Д-р Петров коментира и казуса със сливането на болница "Лозенец" с педиатрията. По думите му никой няма против изграждането на нова детска болница, но не по този начин. Според него сливането на трите дружества, каквито са намеренията на властите, крие редица рискове. "Намеренията се обличат в хубави фрази, но звучат популистки. Сливането ще доведе до това капиталът на новото дружество да не се даде целево за строеж, а ще влезе на разположение в съвета на директорите. Има подозрения, че това е свързано и с назначаването на конкретни лица. Спряга се името на Благомир Здравков, който е близък до началника на кабинета на министъра. Новата болница може да е в парцел на "Лозенец" или на друго място, има свободни имоти. Добре е да е някъде около "Александровска" болница, тъй като там са съсредоточени други лечебни заведения, с които ще се взаимодейства. Не виждам защо трябва да се сливат дружества", обясни той. Д-р Димитър Петров допълни още, че е възможно да има интереси, които да действат срещу държавните болници. "Законово така е уреден въпросът, че разширяването на легловата база в някои болници, води до закриването на такива в други", добави д-р Петров.