Общественото здравеопазване трябва да е на първо място сред приоритетите на ЕС. Това мнение изразяват 49% от европейските граждани и 59% от българите, участвали в последното проучване, осъществено от Европейския парламент, данните от което бяха публикувани днес. Следващите по важност приоритети са мерките за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места (39% средно за ЕС, за България - 55%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (39% за ЕС и 51% за България).
Средно 48% от гражданите на ЕС твърдят, че са доволни от противоепидемичните мерки, докато 50% не са. Делът на удовлетворените от мерките български граждани, участвали в допитването обаче, е значително по-висок в сравнение със средния за Европа – 57%, сочат обобщените данни от проучването.
От тях става ясно, че 74% от европейците искат ЕС да придобие повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от COVID-19, като за България делът е още по-голям – 82%.
На въпроса какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС при борбата с пандемията, европейците определят бързия достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички граждани на ЕС като най-важно условие (39%). Следва инвестирането на повече пари за разработване на лечения и ваксини (29%), създаването на европейска стратегия за справяне с кризите (28%) и разработването на европейска здравна политика (25%). Българските участници подреждат приоритетите в друг ред. Според тях на първо място по важност стои необходимостта да бъде създадена възможност за страните от ЕС да подкрепят предприятията и работниците, засегнати от пандемията (35%), след това – да има повече и по-големи инвестиции в икономиката за устойчиво и справедливо възстановяване във всички държави в ЕС (31%), да бъде създадена европейска стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще (31%) и да се разработи цялостна европейска здравна политика (27%).
Въпреки негативното финансово въздействие на пандемията, мнозинството от анкетираните на европейско ниво (58%) вярват, че здравните ползи от рестриктивните мерки в тяхната държава надвишават икономическите щети, които тези мерки биха могли да причинят, е друг извод от проучването. Според експертите това мнение се споделя в повечето страни от ЕС и представлява промяна в нагласите спрямо втората половина на 2020 г., когато малко повече от половината граждани оцениха икономическите щети като по-важни, според данните от проучването на Европейския парламент през 2020 г. Това обаче не важи за страната ни – за България данните сочат, че за по-голяма част от анкетираните икономическите щети са по-големи от здравните ползи (58%) и само 39% са на мнение, че ползите за здравето са повече, отколкото вредите за икономиката.
Поради кадрови недостиг в отделенията по „Акушерство и гинекология“ и „Неонатол ...
КНСБ са готови за ефективни стачни действия на национално ниво, ако скоро не се подпише нов, акту ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...