КНСБ: Разболяването от COVID на работа все още не е признато за професионална болест

„Все още у нас не действа реално признаването като професионална болест на разболяването от COVID на работното място. Бяхме една от първите страни в ЕС, която одобри процедурата за професионална болест, една година по-късно сме една от малкото, които не я прилагат“. За това алармира националният секретар на КНСБ Огнян Атанасов по време на кръгла маса „Пандемията от COVID-19 и влиянието ѝ върху жените-медицински специалисти в здравеопазването“, организирана от КНСБ - Федерация на синдикатите в здравеопазването и Фондация „Фридрих Еберт“. В допълнение той поясни, че у нас няма изработена методика, няма и яснота по въпроса. За сравнение Атанасов посочи, че в Дания дори това се счита за трудова злополука и се изплащат обезщетения.

По време на дискусиите бе поставен акцент върху неравенствата в системата на здравеопазването.

Бяха представени данни, от които става ясно, че у нас жените са 78% от работещите в сектора, като само 11% са на ръководни позиции. Това е и сред причините да получават с около 30% по-ниски заплати от мъжете в здравната сфера.

„Средната заплата в сектор „Здравеопазване“ към юни тази година е 1665 лева. За жените тя е 1522 лв., за мъжете – 2193 лева”, посочи зам.-директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ Виолета Иванова.

По думите й ръстът на възнагражденията през последната година се дължи на увеличение на предвидените в бюджета 237 млн. лв. Лекарите получават допълнително по 600 лв. към заплатите си, медицинските сестри 360 лв., санитарите – 120 лв.

В системата има силна фрагментация в заплащането на труда, като основен фактор е видът и собствеността на лечебното заведение, както и категорията персонал, стана ясно още от изнесените данни.

„Увеличението на заплатите в сектора зависи основно от приходите на лечебното заведение. В много болнични заведения има недостиг на финансиране, а и липсва механизъм за формиране на работните заплати, който да гарантира изплащането на договорените нива на заплащане. Въпреки настояването от страна на синдикатите да се регулира тази финансова рамка, опитите са неуспешни, от което следва отлив на работна сила от системата“, подчерта още Виолета Иванова

Според нея най-справедливо е ръстът на възнагражденията да стане чрез договаряне на нови минимални заплати по категории персонал в Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване”, защото само така ще може да бъдат справедливо възнаградени усилията на медицински специалисти.

Припомнено бе, че Федерацията на синдикатите в здравеопазването - ФСЗ при КНСБ е внесла проект на Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, който залага между 40% и 60% ръст на стартовите заплати, като се спазва правилото 1:2:3 – минимални работни заплати съответно за санитар, професионалист по здравни грижи и лекар.