По-голямата част от българите признават, че не биха разчитали на здравната система, ако им се наложи. Това сочи извод от бърз телефонен сондаж за коронавируса, осъществен от "Галъп интернешънъл" между 12 и 15 ноември сред 810 души.
76,2% от запитаните завяват, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда, като в сравнение с аналогичния въпрос, зададен в допитване преди две седмици, няма положителна промяна, отбелязват социолозите. 54,3% от анкетираните са съгласни, че има недостиг на лекарства у нас.
76,5% споделят мнението, че системата е можело да се подготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, макар че сериозно е и мнозинството (65,5%), което оценява факта, че здравните власти полагат сериозни усилия и загрижености, посочват от „Галъп“.
Като цяло, основният извод от проучването е, че обществото ни още дава кредит на доверие към мерките за справяне с короновируса у нас и по-скоро ги оценява добре в сравнение с положението в много други страни. Това вероятно се дължи и на известната либералност на тези мерки, както и на усещането, че част от паниката се натрапва излишно. Обществото обаче намира и съвсем реални проблеми и хаотичност – както личи от общественото мнение и неговите страхове. Засега, в обществените очи по-видими остават проблемите в здравеопазването, а по-умерени – в икономиката, обясняват от „Галъп“.
За 23,8% от анктираните „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“. По-голямата част обаче - 53,2% избират по-спокойното твърдение: „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 21,1% приемат най-спокойното или дори пренебрежително: „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.
По традиция надделява умерено тревожната реакция, коментират от Галъп, като заявяват, че ако преди седмици е имало белези на поляризация и двете крайни опции като че ли саувеличили тежестта си, то сега личи малък ръст на тревогата.
В средата на ноември 44,4% от анкетраните са напълно съгласни (15,5%) или по-скоро съгласни (26,9%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса. Общо 54% са по-скоро несъгласни (29,5%) или напълно несъгласни (24,5%).
Оценката, разбира се, е чувствително по-ниска от началото на мерките през март, тълкуват данните социолозите, като като припомнт, че когато навсякъде по света е имало рекорден ръст в доверието към властите, свързан и с високите страхова. И сега обаче явно обществото е склонно донякъде да отделя темите „политика“ и „коронавирус“ и оценките за правителството по темата с коронавируса са балансирани, за разлика от негативните политически оценки, твърдят те.
Разбира се, политическо влияние има и в оценката за коронавирусните мерки, но поне засега по този критерий крайности не личат, макар и обществото да остава поделено на две сходни части в мнението си.
Последното се вижда и в друг индикатор: 53.8% се съгласяват, че България се справя сравнително успешно на фона на много други страни, а не се съгласяват 37,5%. В началото на пандемията това убеждение достигаше почти до единодушие, но фактът, че дори и сега се споделя в мнозинство е показателен, че обществото у нас възприема толерантно мерките, които се вземат. Това вероятно се дължи и на известната толерантност на самите мерки, твърдят от „Галъп“.
По шестобалната скала - оценките за различните институции в коронакризата са около „добър“, като закономерно те са по-високи при медицинските власти и по-ниски – при администрацията, е друг извод от проучването. Персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, затова и малко повече са онези, които смятат, че премиерът Борисов ще се справи с кризата или близо половината от запитаните. Близо 40% обаче са на другото мнение.
Относно страха от загуба на доходите, 6.9% от запитаните споделят, че вече са загубили работата си следствие на кризата, а други 4,3% намират непосредствена опасност за загуба на работа.18,6% са запазили работата си, но доходите им са силно намалели, а 15,6% очакват намаляване на доходите, макар и да остават на работа. При 45.1% пандемията не е повлияла и няма очаквания да повлияе, а за 7,4% доходите им дори са се увеличили в последните месеци. са симптоми, които може би показват, че
Има и малък дял колебаещи се, което според социолозите от „Галъп“ показва, че икономическата картина у нас не се възприема толкова зле на фона на перспективите, които се очертаваха през пролетта.
Допитването е засегнало и идеята за даряване на плазма. Много положително я приемат 29.8% от анкетираните, а по-скоро положително – 43.4%. Така общо 73,2% са положително настроени – срещу 11% по-скоро негативно настроени и 9,7% много негативно настроени. Времето ще покаже дали този признак на обществена солидарност ще се разпространи на практика сред широки обществени слоеве, отбелязват от агенцията.
Проучването засяга и темата за ролята на медиите в ситуация на пандемия, като посочва, че 76,9% от запитаните намират, че медиите създават и излишна паника. Този резултат се затвърждава спрямо предходната вълна на изследване. 62,5% и днес виждат вината за паниката основно у институциите.
В първичната извънболнична медицинска помощ няма специфични изисквания към помещенията предвид де ...
Предложението за създаване на Скринингова програма за рак на дебело черво с таргетна група мъже и ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
А на какво ще разчитат? Ще си изучат доктор и ще си построят болница ли? И защо се тъпчат като полудели пред болниците, ако не разчитат? Не им щем доверието, да заминават за чужбина за Парацетамол в Спешното след 12 часа чакане!
Германска медия за безумията на шайката ГЕРБ: Коронавирусът в България – пълен провал! От Admin на 16.11.2020 0 6,349 Споделете Кинезитерапевт лекува болни от Ковид-19, а в същото време властта се оплита в странни разпоредби кога да пазаруваме. Това, което се случва в момента в България, може да бъде описано само с тази дума: провал. Управляващите толкова бързо издават и отменят заповеди за мерки срещу коронавируса, че просто не се смогва с формулирането на опорните точки. Заповеди се обезсмислят от последващо обяснение на премиера Борисов, както стана с тази за задължителното носене на маски. Или пък са в сила за по-малко от 48 часа, както се получи с коридорите за пазаруване за хора над 65 години, пише германската медия от световна величина „Дойче веле”. Недомислици с малките мерки В продължение на два дни малко над 1,5 милиона българи над 65 можеха да пазаруват в магазини и аптеки само от 8 до 10 часа сутринта. Но след порой от негативни реакции здравният министър проф. Костадин Ангелов промени съответната заповед, като осигури на хората над 65 разрешение да пазаруват когато си поискат. Ограничения бяха въведени за всички останали – хората под 65 години нямат право да влизат в аптеките между 8 и 10 часа и от 13:30 до 16:30 часа, а в часовете от 13:30 до 16:30 им е забранено да пазаруват и в хранителни магазини. Недоумение буди най-вече мярката за аптеките, тъй като голяма част от тях запазиха ограничението за броя клиенти в помещенията си. А в обобщение излиза, че голямата част от потребителите, които при това са икономически активното население, имат много по-малко време за пазаруване, отколкото пенсионерите. Последствията: наплив и за аптеките, и за хранителните магазини в часовете извън коридорите за хора над 65. Ако някой иска да си вземе храна от топлата витрина на супермаркета или да напазарува в обедната почивка – няма да може. Ако някому се наложи да купува лекарство по спешност, ще трябва да изчака да светне зелено, за да започне обиколката си из аптеките – защото гарантирано няма да го намери в първата, а може би и във втората и третата. Сезонът е такъв, че паралелно с коронавируса върлуват и грипове и настинки, поради което на човек му се налага по-често да отскача до аптеката. При този времеви интервал обаче ще трябва да почака, особено в селища, където аптеките са една-две. Ако изобщо ги има. Реклама Разбира се, че заповедта има за цел да не се смесват потоците и така да се пази уязвимата част от населението. Само че навсякъде другаде тези групи хора не са разделени – в обществения транспорт, кафенетата, моловете, не-хранителните магазини. И още нещо: отново мерките не са съобразени с регионалните особености – профил на икономиката, брой безработни, работещи и пенсионери. Онова, което върши работа в София, със сигурност не е ефективно в Трекляно. Но пък от друга страна: кой ли ще следи там за спазване на мерките. Провал с големите мерки Неспособността на една власт да организира стройна система от взаимосвързани правила и да осигури техния контрол може да бъде описана само с тази дума: провал. Към този провал трябва да причислим и пропуснатите месеци, в които можеше да се подсили капацитетът на здравната система. Извън София и още два-три големи града положението в болниците е плачевно, а в ситуация на пандемия дори убийствено, в буквалния смисъл. Примерите са пред очите ни – в болница в Свищов кинезитерапевт лекува болни от Ковид-19, консултирайки се по телефона с инфекционист от Сливен. В Шумен пък предстои психиатри да лекуват пациентите с коронавирус, след като болничните легла в града се изчерпаха. Напрежение създаде и решението в онкологичната болница в София да се отвори отделение за лечение на болни от Ковид-19, заради което лекари готвят протест. Паническото разкриване на легла навсякъде, без значение хора с каква квалификация ще обслужват пациентите, е поредно доказателство за недомислиците и организационните провали на управляващите. А извинение нямат. Самият премиер още през март каза, че пикът на коронавируса ще е наесен. Но през лятото се грижеше единствено за горивото в джипа си. Всяка заповед е предпоследна Промяната на решения в рамките на броени дни е запазена марка на управлението на Борисов. Маските са задължителни навън – не, не са задължителни. Нощните заведения са затворени до 30 юни – няма такова нещо, отвориха преди това. Щом премиерът се намеси. Същото се случва и с бюджета. След като гръмко разтръбиха, че догодина детски добавки ще има за всички деца, сега дадоха на заден ход – пак ще се получават според доходите на родителите, иначе няма как да бъдат увеличени заплатите на полицаите, нито пък ще има пари за добавките на медиците. И от БАН са недоволни от предвидения за 2021 бюджет – ще удовлетворят ли и техните искания, като отрежат от парчето, предвидено за други? Казарменият принцип, според който “всяка заповед е предпоследна”, е постулат за властта. Сигурно е само, че през уикенда премиерът отново ще тонизира нацията с включване от джипа си.
Брате, както и да е вярно написаното, смяташ ли, че някой би намерил нерви, време и търпение да чете такава километрична бълвоч? Ако искаш някой да ти чуе гласеца и мнението, дай по-стегнато, а? Посланията ти ще са по-успешни, ако не са в рамер на новела...