Елена Атанасова е психотерапевт, онкопсихолог в Комплексния онкологичен център в Пловдив. Днес разговаряме с нея по повод на трудната ситуация, създадена у нас и по света поради разпространенито на коронавирусната инфекция – пандемията COVID-19.
Г-жо Атанасова, никога, никой от нас не е изпадал в сегашната ситуация – в социална изолация в резултат на пандемия от COVID-19. У много хора вече паниката и страхът са факт. Каква е психологията на страха, как хората реагират в подобни ситуации?
Особеност на мисленето е, че човек аналитично изгражда определено твърдение и търси факталогичен материал за неговото потвърждение. Например, ако в нашата представа се чувстваме като жертви на пандемията, парадоксално е, но ние неистово ще търсим факти, потвърждаващи катастрофалността на събитията. Ако приемаме, че наложените мерки са несправедливи и това предизвиква в нас вълна на негодуване, то търсим и обръщаме внимание на фактите, доказващи нашата теза. Обективно, ограничителните мерки и самоизолацията се предприемат с оглед на това да издържи здравната система, т.е. да има плавност в приема на засегнатите от инфекцията, за да им се предостави качествена медицинска грижа и оттам по- благоприятни възможности за нас ситуация, такава пред която се изправяме за първи път, да се обострят страховете – екзестенциалният страх, страхът от непознатото, страхът от промяната и др. Основно ние губим усещането си за контрол над ситуацията и в частност на дейностите в собствения си живот. Точно загубата на усещане за контрол ни поставя в състояние на стрес и оттам провокира страховете ни.
Смятата ли, че призивите „не изпадайте в паника” имат реален ефект и как вие бихте успокоили хората? Какво бихте посъъветвали онези със засилена степен на тревожност в тези времена?
Как да преодолеем това – като определим точно от какво се страхуваме, изградим стратегия за справяне и план за действие. Например, страхуваме се, че ще загубим пари, че финансово няма да се справим. В този случай правим преценка на доходите, съкращаваме някои разходи, преговаряме с банките, към които имаме заеми, ако е необходимо обмисляме бъдеща преквалификация, търсим форма на социално подпомагане. Необходимо е да знаем,, че за всеки проблем има решение. Но когато сме в емоционалното отреагиране, ние се фокусираме върху преживяванията си и поради тази причина не виждаме изхода от лабиринта. Това всъщност е терапия, чрез решения – краткосрочни техники, които в последствие могат да се превърнат в копинг стратегии или стратегии за справяне и да ни помагат да преодоляваме сходни ситуации, ситуации на криза. А ние сме в криза. Ако ви е сложно да се справите сами, обърнете се към психотерапевт, в настоящата ситуация ние работим онлайн.
Как активните хора да преодолеят социалната изолация?
Има един много съществен момент, на който искам да обърна внимание - . социалната изолация и посттравматичния стрес. Първо за социалната изолация и как да се справим. Ние сме южняци, хора, за които общуването, събирането с приятели, излизанията са част от нашия живот, от нашата култура и това е заложено в генома ни. Например, предците ни в зимния период са се събирали на вечеринки, седенки, а в топло време хората да предпочитали градските разходки, събиранията на открито.Изключително сложно е да сменим дори и за известно време стереотипа си на живот. Много хора ми се обаждат и ми казват: “Вече четвърти ден съм вкъщи и имам чувството, че откачам!“ Дори мотивацията да ограничим контактите, с оглед предпазване на уязвими наши близки, трудно помага. Много е важно в такъв момент да „излъжем” съзнанието си. Да му дадем идея, че правим съществени, полезни и удовлетворяващи неща. Направете си график за деня. Включете работа и почивка. Ако работите от дома си, не работете по пижама, а се пригответе все едно реално отивате на работа. По възможност определете работно място в домашното си пространство и го използвайте само за такова, а не за хранене или забавление. Определете си онлайн „среща” с приятели, съвременните технологии позволяват това. Пийте онлайн кафе или питие пред монитора. Разговаряйте за неща, за които бихте говорили и ако имате реална среща. Програмата, ритуалите са тези, които помагат в подобна ситуация. Това показва опита. Вече 11 години работя в онкология и това са част от начините за справяне на нашите пациенти.
Нека имаме предвид още нещо важно, а именно, че настъпва пролетта и се проявяват характерните за сезона депресии. А от депресия се излиза чрез движение. Нека изградим и структурираме домашна активност – работа, почивка, гимнастика, онлайн срещи.
Имате ли притеснения, че всичко случващо се, ще се отрази негативно след време? Споменахте за посттравматичния стрес – състояние, което сме свикнали да свързваме с психологическите белези след войните.
Не бива да се подценява посттравматичния стрес. Тази ситуация ще отмине, но ако нашата психика е възприела това, като сериозен стрес, то във времето - дори до 3 години след събитието, може да се прояви посттравматичен стрес, а той води до психосоматични състояния.
Емоционалното състояние влияе на имунната система и това трябва да се знае и осмисли добре. Ето защо се спирам на този проблем и му обръщам внимание. След като вълната отшуми ще трябва да проявим загриженост към психичното и емоционалното си състояние.Препоръчвам при необходимост да се пристъпи към консултация със специалист. А всички ние като общество, ще се изправим пред необходимостта да създадем центрове за преодоляване на последствията от COVID - 19. За да има работеща икономика, тлябва има хора в добро психоемоционално и физическо състояние.
„Седмица на отворените врати” с безплатни прегледи за туберкулоза отново ще се провед ...
Служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева проведе разговор с новия комисар, отгова ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
https://faktor.bg/bg/articles/lekarite-v-bergamo-virusat-ne-udrya-samo-vazrastnite-imame-1800-patsienti-na-30-g-s-belodrobna-pnevmoniya-ot-covid-19 ----„Тук, в Бергамо, сме 600 семейни лекари и всеки от нас има под наблюдение най-малко трима трийсетгодишни пациенти, страдащи от пневмония, причинена от Covid 19" --- Бегла справка уикипедия показва, че Бергамо има население малко над 120 000 души. Тоест, средно по около малко над 200 пациента, записани към всеки личен лекар. Четете ли бе, мръсни сикаджийски мутри?