Проф. Александрова: Да имаме висока медицинска култура е въпрос на национална сигурност

„Изпращаме една много шарена година. 2021-ва мина изцяло под знака на ваксините и на вариантите. Започнахме с алфа варианта, после минахме през делта, който много бързо стана доминиращ след една опустошителна вълна в Индия и съответно я изпращаме с Омикрон“. Това каза вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пред Bulgaria ON AIR.

„Ние изминахме един много дълъг път, като започнем от това, че в края на 2019-а и в началото на 2020 година почти никой не вярваше, че този вирус ще излезе от Китай и ще стъпи в Европа, ще приземи самолетите и ще затвори градовете. Така че в началото хората, дори и учените, не вярваха, че този вирус ще се предава лесно от човек на човек. Добрата новина обаче е, че този вирус беше много бързо идентифициран – това се случи в рамките на броени седмици“, припомни тя.

Проф. Александрова добави, че много бързо науката е влязла в своята роля и два месеца след идентифицирането на генома вече е имало 20 прототипа на ваксини.

„Има въпроси, на които ще разберем дали сме научили отговора. Ще трябва много сериозно да анализираме защо и как се стигна до това за по-малко от 20 години при нас да дойде един трети нов коронавирус. Ако се въртим около произхода на вируса, то не е заради някакви конспиративни теории, а защото е много важно да разберем кое е допринесло това да бъде факт и можем ли по някакъв начин ние да повлияем“, каза още тя.

По думите на проф. Александрова най-големият въпрос, който сме си задали, е този, свързан с доверието. „Хората откриха науката. Това, че заговорихме всички за PCR, ваксини, антитела, вируси и антигени – не е достатъчно. Осъзнахме, че да имаме висока медицинска култура е въпрос на национална сигурност“, подчерта тя.

По отношение на това доколко ваксините са ефективни срещу всички варианти на COVID вирусоложката подчерта, че всички варианти, които предизвикват тревога – бета, гама, делта, могат също да бягат в някаква степен от имунния отговор. „Знаем, че тези варианти се разпространяват по-добре. Има данни, че могат да повлияят върху клиничната картина, и то не в добра посока. По отношение на Омикрон виждаме, че той се разпространява много успешно. Определено доста по-силно може да намали ефекта на имунния отговор, който вече сме изградили при боледуване или след ваксина. Все още няма категорично заключение за това как влияе върху клиничната картина. Дори ваксината да не може да ни предпази напълно, при всички случаи ще облекчи тежестта на заболяването“, обясни Александрова.

„Генералният секретар на СЗО каза, че разполагаме с всички инструменти, за да можем да сложим край на тази пандемия през следващата година. Имаме много знания за вируса. Разполагаме с ваксини. Създават лекарства с антивирусна активност. Ние въобще не трябва да ги пренебрегваме, защото вирусът ще има нужда от една многостранна атака. Светът тръгва с голяма надежда към 2022 година“, уточни тя.

Проф. Александрова беше категорична, че не бива да се правят опити да се омаловажава COVID, като се сравнява с грипа, защото грипът е много сериозно заболяване.

„Ние трябва да бъдем подготвени за пета вълна. Тя може да бъде по-различна заради бързото разпространение на вируса. Омикрон може да разболее много хора по едно и също време. Винаги ще има някаква част, която ще има нужда от болнично лечение. Това ще доведе до голямо натоварване, особено ако се съчетае с грип. Трябва да защитим децата във всички случаи“, подчерта още тя.