Проф. Александрова: До 68% се качва защитата при комбинираното ваксиниране

„Омикрон доста разбърка хода на играта. Всички сме в очакване на още данни за разпространението му, за влиянието му върху клиничната картина, за това в каква степен успява да се изплъзне от имунния отговор към предишни варианти и ваксини“. Това заяви пред телевизия Bulgaria On Air вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

По думите й, няма данни, че той протича по-леко, и има реален риск да се окажем изправени пред огромен брой хоспитализации.

„Вирусът се променя, но и ние вече не сме същите, много хора имат имунитет“, категорична бе тя.

Проф. Александрова засегна и темата за смесването и комбинирането на ваксини при първите дози и при поставянето на бустер.

„Данните са, че комбинирана схема не само не отстъпва на стандартната схема на прилагане на ваксините, но дори има доста бонуси. Най-добре проучена е комбинацията между аденовирусна ваксина и след това РНК ваксина. Поставянето на ваксината на AstraZeneca беше свързано с някои изключително редки нежелани събития при по-млади жени. При голяма част от ваксинираните с AstraZeneca се постави втора доза РНК ваксина. До 68% се качва защитата при комбинираното ваксиниране“, подчерта вирусологът.

Тя бе категорична, че иРНК ваксините са доста силни в предизвикването на антитялов имунен отговор, докато аденовирусните ваксини са по-силни в предизвикването Т-клетъчен имунитет. Обратната комбинация е много по-слабо проучена - първо РНК ваксина, след това - аденовирусна. По-слабо проучени са и комбинациите между двете РНК ваксини.

„Когато комбинираме две различни стратегии, ползата винаги е по-голяма. Различните ваксини се прицелват в различни участъци. Комбинирането разширява мишените, срещу които нашият имунитет реагира. Има данни, че хората с имунен дефицит реагират по-добре на комбинираното ваксиниране“, подчерта проф. Александрова.

Тя цитира американско проучване, резултатите от което сочат, че когато след ваксина на Johnson & Johnson се прилага Moderna или Pfizer, нивото на антитела се увеличава много повече, отколкото ако се използва същата ваксина.

Прилагането на ваксината на Pfizer качва 35 пъти антителата, докато прилагането на ваксината на Moderna – 75 пъти“, допълни вирусологът.

„Ваксината на Pfizer съдържа 30 микрограма РНК, докато ваксината на Moderna съдържа 100. Имат доста сходни и редки странични реакции – миокардити“, каза проф. Александрова.

Тя изрази мнение, че последователното прилагане на една и съща аденовирусна ваксина няма да бъде добре работещо, защото векторът може да провокира имунен отговор – нашата имунна система ще го разпознае, ще атакува ваксината и ще намали ефективността й.

Препоръката е при РНК ваксините е да се поставя бустерна доза след поне 6 месеца, при Johnson & Johnson - след поне два месеца, обясни специалистката. Тя обаче отбеляза, че много страни скъсяват интервала заради появата на варианта омикрон и във Великобритания препоръчват бустерните дози да се поставят след третия месец.

Проф. Александрова се спря и на темата за грипа.

„Грип А е много сериозен играч, това е неговият сезон. Предстои да видим дали ще има сериозна епидемия“, каза тя.

„Клиничната картина на много вируси се припокрива. Грипният вирус може да улесни разпространението на коронавируса“, категорична бе проф. Александрова.

Вирусологът е на мнение, че покрай омикрон ще бъдат затегнати мерките.