„Важно е да разбираме, че налагането на мерки по границите и носенето на маски не е самоцелно и някакъв каприз, а се налага, за да можем да ограничим разпространението на вируса. Ние сме част от света. През последните дни и седмици много държави поставиха България в списъка на страните с по-висок риск на базата на изчисленията на броя на новозаразените на 100 000 души. Ситуацията обаче е много динамична. Към момента няма нищо, което да бъде тревожно, но в никакъв случай не бива да се успокояваме, напротив – трябва да сме изключително внимателни и отговорни“. Това каза пред БНТ вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
Един от най-важните въпроси според нея е защо хората боледуват по различен начин, защо някои почти не го усещат, а при други нещата са много драматични. Все още няма еднозначен отговор на този въпрос. Във всички случаи има значение нашата имунна система. Оказа се, че има значение и дали преди това сме се срещали с други подобни човешки коронавируси.
Има хора, при които се срещат варианти на определени гени, които допринасят заболяването да протече по по-тежък начин. Това са данни от проучване, проведено с около 4 000 пациенти в Испания и Италия. Посочени са 4 гена, които са свързани основно с участието им във функционирането на имунната си система, с инфектирането на клетката с вируса. Разбира се това са първоначални проучвания и все още няма ген, който да е категоричен, че е маркер за по-тежко прекарване на болестта.
По думите ѝ напоследък намира потвърждение тезата, че предишните срещи на имунната ни система с коронавирусите, които предизвикват 15-30% настинки, ни помагат да се справим по-лесно с COVID инфекцията, макар че понякога може и да утежни процеса.
"Лечението с плазма е доста обещаващо. Идеята там е, че в плазмата на хората, които са преболедували, има неутрализиращи антитела. Те са изградени конкретно срещу този вирус и могат да го неутрализират. Вирусът е доста пластичен, затова учените се насочват не към едно антитяло, а към коктейл от антитела, които да го неутрализират", каза още тя.
ИАМН се самосезира и започна извънредна проверка в СБАЛАГ „Майчин дом“ по повод публи ...
Населението на ЕС нараства за четвърта поредна година, след като намаля през 2021 г. заради после ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...