Проф. Александрова: Спазването на мерките е важно, защото ние се надбягваме с вируса

„Сега повече от всякога са важни всички мерки, включително и ваксинирането, защото ние наистина се надбягваме с вируса“. Това заяви пред БНТ вирусологът проф. Радостина Александрова. Тя обясни, че причините за увеличаването на случаите на новозаразени в момента са комплексни.

"Първо, това, че все още нямаме колективен имунитет, т.е., има хора, които са чувствителни към вируса, голяма група хора, и това е в цял свят. Новите варианти се разпространяват доста по-успешно. И може би това, че някои от нас вече са се поуморили от мерките. Но не бива да забравяме, че вирусът не се е уморил и трябва да продължаваме да ги спазваме много стриктно", категорична беше тя.

Проф. Александрова се спря и на темата за британския вариант, който се е появил в края на миналата година. Първата проба, в която е установен по досегашните данни, е на 20 септември, въпреки че светът го е разбрал в средата на декември, когато стана ясно, че това е един вариант, който превзема пространството и замества останалите.

"Мутацията е всяка една промяна в генетичната информация на вируса, оттук нататък тя се предава в следващите поколения и така възниква една линия вируси, образно казано, която съдържа тази мутация, но тъй като непрекъснато възникват нови мутации, тя ще се разклони като корените на дърво, а всеки вариант притежава една съвкупност от мутации", обясни вирусологът. Тя добави, че при британския вариант има 17 мутации, за някои от които знаем какво правят, за други обаче все още нямаме информация, като е възможно те да са неутрални.

„Едната мутация е вече известната N501Y, за която се предполага, че му помага да се разпространява и по-добре да се закачи за рецептора на клетката. Същата мутация я има и при бразилския, и при южноафриканския вариант. Така че те много по-добре се прикрепват към рецептора на клетката и това им помага да се разпространяват“, разкри механизмите на предаване специалистът.

Тя обаче подчерта, че засега няма сериозни научни данни, които да потвърждават връзката на британския вирус с по-тежко протичане и по-висока смъртност. Активно се изучават южноафриканската, нигерийската и бразилската мутации, в това число и в аспект на търсене на механизмите, по които някои избягват срещата с насочените към тях антитела.

Въпросът защо британският щам е превзел Великобритания през ноември, след като по това време страната е била в локдаун, остава отворен, като се обсъжда например дали фактът, че децата са ходили на училище по това време, е изиграл роля. Има много неясноти, в това число остава въпросителна по отношение на това, че точно тогава децата не са предали инфекцията в семействата си, които също са били предмет на проучванията.

„Ясно е, че вирусът крие много неизвестни. Пример за това е Бразилия. Въпреки че три четвърти от населението в столицата на Амазония вече се беше срещало с бразилския вирус, тя беше връхлетяна от съвсем нова вълна на реинфекция. Така че не е ясно пазят ли ни и доколко антителата“, каза проф. Александрова.

Тя бе категорична, че не трябва да противопоставяме естествения имунитет и получения след ваксиниране.

По думите й, вече излизат резултати от проучвания, които са доказали, че клетъчният имунитет би трябвало да ни пази от тези 4 мутации.

Вирусите се променят, но много фармацевтични фирми вече са обявили, че работят над актуализирани варианти на ваксините си, каза по този повод тя.

„Ние наистина се надбягваме с вируса“, обобщи специалистът.

В момента няма грипни вируси, както и много други, останаха само риновирусите и този феномен се нарича „интерференция“, припомни тя, но обясни, че грипните вируси няма да изчезнат, защото те си имат природен резервоар – водоплаващите птици. В същото време човешките грипни вируси отварят ниша за свинските вируси, каза специалистът.

Учените също така проучват възможността да бъде създадена комбинирана ваксина срещу новия коронавирус и грипните вируси, каза още проф. Александрова.