Проф. Александрова: Трябва да свикнем да живеем с коронавируса

Трябва да бъдем готови основно с поставянето и актуализирането на ваксините, със създаването на добра организация. За мен най-важното е хората да бъдат добре информирани. Трябва да свикнем да живеем с коронавируса, тъй като той няма да си тръгне скоро и може би въобще няма да си тръгне. Трябва да се научим да бъдем гъвкави.

Това каза пред Bulgaria ON AIR вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

Тя припомни, че на няколко месеца се появяват нови варианти.

„Напълно възможно е след BA.1, BA.2, BA.4, BA.5 да се появи вариант, който е доста по-различен от Омикрон. Но не означава, че трябва да бъде по-страшен от него. Омикрон усилва имунитета срещу другите варианти на SARS-CoV-2, но не и срещу самия себе си. Няма място за излишни притеснения и драма. Никой не може да каже колко тежки ще бъдат следващите вълни. Да седим и да мислим колко страшна ще бъде зимата - няма никакъв смисъл. Напълно възможно е тогава да се срещнем и с грип, и със SARS-CoV-2. Хората трябва да са готови да се ваксинират срещу грип, да си поставят бустерна доза, ако нямат необходимите дози срещу COVID", каза проф. Александрова.

По думите й втора бустерна доза би била много полезна не само за по-възрастните, но и за хора от по-ниските възрастови групи. „Младите също биха могли да си поставят. За актуализираните ваксини много се говори, очакваме ги. Големите компании, които са производители, казват, че ще бъдат налични есента. В момента обаче нямаме категорично доказателство, че те ще дадат по-добра защита в сравнение с тези, които разполагаме", допълни проф. Александрова.

Тя каза още, че това е вирус, който се изменя изключително активно и ще са нужни ваксини, които са насочени към по-консервативни участъци във вируса, така че да дават по-широк спектър на защита. Според проф. Александрова вече има немалко публикации, които показват, че подобни на SARS-CoV-2 вируси, се откриват в представители на животинския свят в различни точки на планетата, което означава, че има вируси, които буквално чукат на вратата.

Тя сподели, че се разработват ваксини под формата на спрей и на хапчета, които са с предимство пред инжекционните, тъй като се съхраняват много по-лесно.

По отношение на установената внезапна загуба на слух след прекаран COVID проф. Александрова заяви, че първият такъв случай е описан още през октомври 2020 година - 45-годишен пациент във Великобритания. Той е загубил слуха на едното си ухо, след това с лечение го е възстановил до голяма степен. „Между 7 и 15% от хората, които са били с COVID-19, имат такива оплаквания, като внезапната загуба на слух може да настъпи от няколко дни до няколко месеца след диагнозата. Но това е едно от спешните състояния в медицината, тъй като се налага диагностициране веднага", поясни тя.

Според нея внезапната загуба на слух е от спешните състояния в медицината и лечението трябва да започне веднага. Тя може да има връзка и с деменцията и въпросът е дали лечението на слуха може да има ефект и по отношение на лечението на деменцията.

В отговор на въпрос каква част от хората боледуват от COVID-19 повторно, проф. Александрова каза, че има хора, които не биха отразили тази инфекция. „Хора, които са прекарали Омикрон преди няколко месеца, не са защитени“, каза тя. Според нея няма една единствена мярка, която да осигурява 100-процентова защита - нито ваксините, нито маските, нито която и да е друга мярка и това е идеята на наслагването им.

Проф. Александрова коментира и епидемията от маймунска шарка, която СЗО обяви за глобална здравна опасност. „Епидемия вече има, защото има над 16 000 случая. Над 80% от тях обаче са в Европа - повече от 70 държави. Има и няколко смъртните случаи, които обаче са само в Африка. До вчера това беше вирус, който беше ендемичен в определени райони в Африка, и дори там много рядко стигаше до човека. За разлика от едрата шарка, която засяга само човека, маймунската шарка засяга много животински видове. Засега няма данни в Европа да има такъв животински резервоар, нито че човек може да зарази животни, но трябва много да внимаваме това да не се случи“, каза тя.

Проф. Александрова припомни, че маймунската шарка се разпространява чрез много близък контакт.