„Трусовете около пациентите с бъбречна трансплантация в Александровска болница вече са история. Грижите, които се полагат за тях, не са преставали нито за миг и по нищо не се различават от преди”. Това каза пред Нова телевизия директорът на лечебното заведение проф. Борис Богов по повод колективната оставка на екипа на Клиниката по нефрология и трансплантация и преминаването му на работа в друга болница – УБ „Лозенец“.
Решението за напускането на медиците преди време дойде заради преструктурирането, наложено поради COVID-пандемията.
В момента ситуаицията е спокойна, след като Клиниката по нефрология и трансплантация има нов началник – д-р Димитров, който всъщност е кадър от стария екип и, познавайки в детайли работата с тези болни, е приел да ръководи единствения в страната Диспансер за бъбребна трансплантация.
„Дейността на клиниката не е спирала от създаването на COVID-ситуацията и преструктурирането й и преместването й на друго място”, категоричен е д-р Димитров. По думите му в нея се съхраняват досиетата на около 850 пациенти и тази документация е собственост на Александровска болница. Тези досиета предстои да бъдат дигитализирани до 1 месец, назначени са и технически сътрудници, които помагат в работата, увери той.
Директорът на болницата проф. Богов е категоричен, че наблюдението и проследяването на пациентите – 187 трансплантирани по списък, над 200 извън списъка, е пълноценно, хоспитализираните с различни проблеми са около 20, следят се нивата на имуносупресия. Назначени са нови лекари и медицински персонал в клиниката, някои на пълен трудов договори, други на 50%.
Освен наблюдението, в структурата се извършва и подготовка на живи донори - в момента 3 двойки живи донори и тази дейност също ще продължи.
Чакащите за бъбречна трансплантация у нас са между 1200 и 1300, проф. Богов смята, че след като COVID пандемията премине, шансът те да бъдат трансплантирани е голям.
Отделно от това, в COVID отделението на болницата се лекуват 85 пациенти, като 4 от тях са трансплантирани, допълни директорът на лечебното заведение.
Със 123 гласа „за“, „против“ – 92 и „въздържал се“ &nda ...
Около 99% от децата с тип 1 захарен диабет у нас се диагностицират в третия стадий на заболяванет ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Александровска болница е застинала някъде в края на късния социализъм и не помръдва от там вече 30 години. Сега започва да се говори за дигитализация. Лекуващия лекар не може да проследи заболяване лекувано в същата болница, нещо което във всяка друга болница става с едно натискане на копчето на компютъра. Някой от старите кадри са се окопали и чакат пенсиониране без да променят на йота манталитета си. Пациента преди да бъде приет за лечение трябва да обиколи целия район на болницата няколко пъти за да събере цялата документация за приемане, тестове и т.н. Миналата седмица една баба щеше да издъхне докато се разхожда и виси за КОВИД тест. Не знам дали системата убива по бързо пациентите, или желанието и амбицията на колегите които желаят да се случи нещо по добро за съжаление.