Научиха се болниците да лекуват по-добре, ако такова увеличение имахме през зимата, сега случаите щяха да са 10 пъти повече. Това каза пред БНТ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев.
„Очакваме вирусът да стане по-малко смъртоносен, но засега няма медицински доказателства за това. Смъртността у нас е висока, но тя винаги е висока, когато утихва вълната. В момента много ни критикуват за това, че тя е само 2 пъти по-ниска от смъртността в Северна Румъния. Ние обаче сме държавата с най-висока обща смъртност, няма как да е ниска смъртността от коронавирус“, каза проф. Кантарджиев.
Той подчерта, че в момента епидемията у нас затихва. „Обикновено ноември обаче започва циркулацията на първите грипни вируси, септември пък започва циркулацията на есенните респираторни вируси с гърлобол и кашлица. Именно затова трябва да сме по-бдителни тази година и малко повече да се спазват мерките. От поне десет години говоря, че трябва да се мият ръцете, да не се общува с болни, да не се пипат устата и очите с недезинфекцирани ръце. Това е особено важно тази година“, каза проф. Кантарджиев.
Той обаче каза, че когато вижда възрастта на хората, заразени с COVID, които се доказват в Националната референтна лаборатория, го боли сърцето. „Не мога като някои мои колеги, които въобще са встрани от проблема и не знаят нито цифрите, нито анализа им, но манипулират обществото, да съм спокоен. Младите, от ходене по дискотеки, стадиони и всякакви събирания без маски, заразиха възрастните. И ми се къса сърцето. Като видя хора, около моята възраст и си казвам: Милите, дано Господ да помага!“, каза проф. Кантарджиев.
„Това, което ме зарадва беше, че в събота беше първия ден, в който в Националната референтна лаборатория процентът на положителните тестове беше под 10%. Това са изследвания на епидемичния надзор по клъстери и болниците и не включват пътуващите в чужбина, които по принцип са здрави хора“, уточни проф. Кантарджиев.
Директорът на НЦЗПБ коментира и натрупването на данни от няколко дни и сумирането им за едно денонощие. „Понякога някои болници поради небрежност могат да забавят резултати, но чак някакви трагедии не са станали. Министерството направи нещо уникално. В момента имаме възможност за всеки един случай данните, които се получават от болниците, от общопрактикуващите лекари и от лабораториите да се засичат и грешките да станат минимални.
Лабораториите, които правят COVID-тестове са вкарани в мрежа на Министерството на здравеопазването, за да се знаят резултатите им, защото това е смисъла на контрола на епидемията в България. „Когато докажеш, че един е заразен, кората от РЗИ виждат неговите контакти, поверяват се и те дали са заразени. Карантината доведе до това, че в последните две седмици сме от малкото държави в Европа, които имат сериозно намаляване на броя на новите случаи. Това стана, защото имаме тестове и работеща система на РЗИ, Както и защото много хора не спят и всеки ден чакаме да стане 22.30, за да видим анализа за деня“, каза проф. Кантарджиев.
Той обясни и че предстои доставката на американски бърз тест за коронавирус, който дава много добри резултати за антитела. Тестът не се предполага да е много скъп - около 10 долара.
Министерският съвет на Република България прие Постановление на Министерския съвет за извършване ...
Министерският съвет прие решение за определяне на две болници за университетски. Става въпрос за ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
...„Не мога като някои мои колеги, които въобще са встрани от проблема и не знаят нито цифрите, нито анализа им, но манипулират обществото... Защо цифрите и анализите не се знаят от лекарите? Те тайна ли са или монопол? Ако се публикуват достатъчно аналитични първични данни, дали няма да е по-добре за функционирането на системата? Кой си присвоява правата над цифрите и анализите? А ако при верни цифри се правят неверни изводи? Нараства броят на въпросите без отговори и идва време за обсъждане и на етичните проблеми около епидемията. Важно е да се провеждат широки професионални дискусии и да се прекрати с натрапването на лични мнения с претенции за наукообразност. Медицинската общност е елиминирана и подменена с няколко претендента за славата, обозначаващи се като експерти, каквото и да означава това. БЛС изчезна, но точно той трябва да организира и професионализира дискусията.