Вторник, 13 Април 2021
04
май
1

Проф. Минчев: Лечението с плазма може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други прийоми



Проф. д-р Милчо Минчев ръководи Отделението за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ).

Той е водещ специалист с международно признат опит и експертиза, член на Transplantation Society, American Association of Tissue Banks, International Society for Cryobiology, International Society of Blood Transfusion, International Society for Artificial Organs и Българското медицинско сдружение по хематология. Автор е на 6 защитени патента в САЩ, Канада, Азия, Южна Африка и ЕС. В период 2000-2006 е бил професор и завеждащ Лаборатория по туморна имунология в Университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон.

Проф. Минчев, моля да посочите какви са възможностите и предимствата на лечението с плазма при пациенти с COVID-19? Има ли рискове при него и в кои случаи той е неприложим?

Кръвната плазма е течната съставка на кръвта. Тя съдържа белтъчни молекули, изпълняващи различни функции, една от които е, че тя е част от имунната защита, осъществявана от т.н. антитела – имуноглобулини. Антитела се образуват след всяка прекарана инфекция, била тя бактериална, вирусна, като те съставляват хуморалната част от имунитета. Логиката предполага, че антитела се формират и след инфекция с коронавирус 19 (SARS-CoV-2) и при преболедували и оздравели болни те са били ефективни в контролиране на инфекцията. В такъв смисъл преливането на плазма от реконвалесцентни болни след заболяване с този вирус би трябвало да има терапевтичен ефект, основаващ се на т.н. пасивна имунизация – т.е. вливането на антитела неутрализиращи причинителя на заболяването. Рисковете са същите, които се наблюдават при кръвопреливане или преливане на плазма – например за лечение на пациенти с дефицити в коагулационната система.

Има ли натрупан успешен предхождащ опит при лечение с плазма на други инфекции – вирусни, бактериални, комбинирани?

Има достатъчно натрупан опит при лечение на други инфекциозни заболявания с причинители като вируса Ебола, H1N1 – вируса на т.нар. „свински грип“, MERS-CoV, пневмония след инфекция с H5N1 – т.нар. „птичи грип“. В България хиперимунна плазма, получена след имунизация на здрави дарители, се използваше успешно още през 80-те години на миналия век за лечение на сепсис, причинен от стафилококи или грам-отрицателни бактерии.

Технологично сложен ли е процесът на получаване на плазма за терапевтични цели?

Не. Кръвна плазма може да се получи в процеса на рутинната обработка на кръв, извършваща се в центровете по трансфузионна хематология или чрез апарати за плазмафереза. В Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София имаме подходяща апаратура и подготвени специалисти за получаване на кръвна плазма чрез плазмафереза.

Моля да се спрете на етичните аспекти на това лечение – съгласие на донора, информирано съгласие на пациента?

Етичните моменти за получаване на плазма и нейното приложение на пациенти не се отличават от тези за кръводаряване от здрави дарители и приложение на кръв и кръвни компоненти при лечение на пациенти, изискващи такова.

Организационно подготвена ли е страната ни за въвеждането на този подход?

Да.

В кои национални стандарти трябва да се включи метода, за да може той да бъде прилаган в нашите лечебни заведения?

В стандартите по трансфузионна хематология и в стандартите на тези клинични дисциплини, занимаващи се с лечение на инфекция със SARS-CoV-2 и настъпващите усложнения..

Приложим ли е методът при деца и юноши?

Да, подобно на приложението на останалите кръвни компоненти.

Лечението с плазма само като монотерапия ли може да се прилага или и в комбинация с медикаментозни подходи – антибиотично, с антималарици, с биологични и биоподобни средства?

Може да се прилага като монотерапия или като комбинация с други терапевтични прийоми в зависимост от преценката на терапевтичния екип.

Кои страни да момента са съобщили за успешно прилагане на лечението с плазма при пациенти с COVID-19?

САЩ, Великобритания, Италия, Китай и други.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
zAD6

futurehealth 05.05.2020 09:26:17

банка за стволови клетки https://www.future-health.bg/


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Наредиха на МБАЛ-Благоевград и МБАЛ „Пулс“ да работят заедно
12.04.2021 17:18:27

Наредиха на МБАЛ-Благоевград и МБАЛ „Пулс“ да работят заедно

Директорът на РЗИ-Благоевград д-р Калоян Калоянов е издал заповед, с която нарежда МБАЛ – Б ...

Отличиха най-възрастния практикуващ стоматолог в Монтана
12.04.2021 17:09:00

Отличиха най-възрастния практикуващ стоматолог в Монтана

Директорът на Районната здравноосигурителна каса в Монтана Любомир Стефанов награди с благодарств ...




Актуална тема
Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците
11.12.2020 14:48:07 Полина Тодорова

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправ ...