Проф. д-р Милчо Минчев ръководи Отделението за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ).
Той е водещ специалист с международно признат опит и експертиза, член на Transplantation Society, American Association of Tissue Banks, International Society for Cryobiology, International Society of Blood Transfusion, International Society for Artificial Organs и Българското медицинско сдружение по хематология. Автор е на 6 защитени патента в САЩ, Канада, Азия, Южна Африка и ЕС. В период 2000-2006 е бил професор и завеждащ Лаборатория по туморна имунология в Университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон.
Проф. Минчев, моля да посочите какви са възможностите и предимствата на лечението с плазма при пациенти с COVID-19? Има ли рискове при него и в кои случаи той е неприложим?
Кръвната плазма е течната съставка на кръвта. Тя съдържа белтъчни молекули, изпълняващи различни функции, една от които е, че тя е част от имунната защита, осъществявана от т.н. антитела – имуноглобулини. Антитела се образуват след всяка прекарана инфекция, била тя бактериална, вирусна, като те съставляват хуморалната част от имунитета. Логиката предполага, че антитела се формират и след инфекция с коронавирус 19 (SARS-CoV-2) и при преболедували и оздравели болни те са били ефективни в контролиране на инфекцията. В такъв смисъл преливането на плазма от реконвалесцентни болни след заболяване с този вирус би трябвало да има терапевтичен ефект, основаващ се на т.н. пасивна имунизация – т.е. вливането на антитела неутрализиращи причинителя на заболяването. Рисковете са същите, които се наблюдават при кръвопреливане или преливане на плазма – например за лечение на пациенти с дефицити в коагулационната система.
Има ли натрупан успешен предхождащ опит при лечение с плазма на други инфекции – вирусни, бактериални, комбинирани?
Има достатъчно натрупан опит при лечение на други инфекциозни заболявания с причинители като вируса Ебола, H1N1 – вируса на т.нар. „свински грип“, MERS-CoV, пневмония след инфекция с H5N1 – т.нар. „птичи грип“. В България хиперимунна плазма, получена след имунизация на здрави дарители, се използваше успешно още през 80-те години на миналия век за лечение на сепсис, причинен от стафилококи или грам-отрицателни бактерии.
Технологично сложен ли е процесът на получаване на плазма за терапевтични цели?
Не. Кръвна плазма може да се получи в процеса на рутинната обработка на кръв, извършваща се в центровете по трансфузионна хематология или чрез апарати за плазмафереза. В Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София имаме подходяща апаратура и подготвени специалисти за получаване на кръвна плазма чрез плазмафереза.
Моля да се спрете на етичните аспекти на това лечение – съгласие на донора, информирано съгласие на пациента?
Етичните моменти за получаване на плазма и нейното приложение на пациенти не се отличават от тези за кръводаряване от здрави дарители и приложение на кръв и кръвни компоненти при лечение на пациенти, изискващи такова.
Организационно подготвена ли е страната ни за въвеждането на този подход?
Да.
В кои национални стандарти трябва да се включи метода, за да може той да бъде прилаган в нашите лечебни заведения?
В стандартите по трансфузионна хематология и в стандартите на тези клинични дисциплини, занимаващи се с лечение на инфекция със SARS-CoV-2 и настъпващите усложнения..
Приложим ли е методът при деца и юноши?
Да, подобно на приложението на останалите кръвни компоненти.
Лечението с плазма само като монотерапия ли може да се прилага или и в комбинация с медикаментозни подходи – антибиотично, с антималарици, с биологични и биоподобни средства?
Може да се прилага като монотерапия или като комбинация с други терапевтични прийоми в зависимост от преценката на терапевтичния екип.
Кои страни да момента са съобщили за успешно прилагане на лечението с плазма при пациенти с COVID-19?
САЩ, Великобритания, Италия, Китай и други.
На 2 декември 2024 г. в Медицински университет – Пловдив се проведе Втората национална конф ...
Две медицински ситуации бяха разрешени със съдействието на военния „Спартан“ във вчер ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
банка за стволови клетки https://www.future-health.bg/