Проф. Мурджева: Изследването на клетъчния имунитет изисква сериозен финансов ресурс

Няколко университетски лаборатории вече са декларирали готовност да се включат в предстоящото национално проучване на ефективността на ваксините срещу COVID-19. Това съобщи пред БНР клиничният имунолог проф. Мариана Мурджева, ректор на МУ - Пловдив и член на Националния ваксинационен щаб. Тя подчерта, че темата е била сериозно обсъждана в Експертния съвет по клинична имунология и Българската асоциация по клинична имунология.

Проф. Мурджева уточни, че се очаква проучването да започне до три месеца, но е необходима и помощта на епидемиолози, които да помогнат при определянето на дизайна на проучването и дефинирането на групите, които ще бъдат включени в него. По думите й, не трябва да се забравя, че преданалитичният етап на проучването е изключително важен.

„Освен случаите, които ще бъдат проследявани – за заболяване след ваксинирането, много важно е да се оцени по какъв начин нашата имунна система изгражда защитна реакция след това ваксиниране“, уточни проф. Мурджева.

Изследването ще бъде в две посоки – ще се търси наличието на специфични антитела, които могат да неутрализират вируса, образувани в резултат на ваксинирането, както и наличието на специфични имунни клетки, отговорни за унищожаването на вируса, когато той попадне в организма, както и клетки, които подпомагат развитието на имунния отговор.

Изследването се извършва с венозна кръв на имунизирани лица най-рано месец след получаване на втората ваксина и ще бъде напълно доброволно.

Най-вероятно ще се започне с по-голяма част от медиците, които са имунизирани, поясни проф. Мурджева.

Тя бе категорична, че проучването не трябва да бъде едномоментно – месец след ваксинирането, а да бъде разгърнато в динамика, за да се установи продължителността на имунния отговор една година след ваксинирането.

„Има много въпроси, на които ще трябва да се търси отговор, и всички те са важни. Например какво е наличието на антитела и имунни клетки след ваксиниране, каква е концентрацията им, каква е продължителността на защитния ефект, доколко ваксината е ефективна при хора с хронични заболявания“, каза специалистът.

Две са големите предзвикателства – организацията на проучването и неговото финансиране, подчерта проф. Мурджева.

По думите й най-лесният етап е изследването в имунологичните лаборатории. Преданалитичният етап ще отнеме доста ресурси, докато да се направят предварителните изследвания какви хора да се включат, как да се организират в групи и как да се взема биологичният материал, допълни тя.

Изследването на клетъчния имунитет е скъпо изследване. То не може да се сравнява с това за антителата и не може да се реализира без сериозно финансиране, категорична бе проф. Мурджева.

Тя сподели, че се чувства добре, след като се е ваксинирала още веднага след старта на ваксинационната кампания, и призова българите да вярват в науката, а не в конспиративни теории и слухове, защото съвременната медицина е медицина на доказателствата. Проф. Мурджева допълни, че е важно хората да имат доверие и в системата за оповестяване на нежелани лекарствени реакции в ИАЛ и да не се колебаят да търсят контакт с тази институция.

В отговор на въпрос дали у нас трябва да се създаде регистър на неваксинираните срещу COVID-19, както е в Испания, тя отговори, че по-удачно би било да се създаде регистър на ваксинираните, за да се улесни процесът на проследяване на ефекта от ваксината.

Проф. Мурджева смята, че в момента само с масово ваксиниране може да бъде спрян ходът на епидемията. Тя обясни, че само то може да доведе до формирането на желания колективен имунитет. В същото време, каза специалистът, по-строгите ограничителни мерки не трябва да се разхлабват и след Нова година.