Проф. Начев: Плановият прием е спрян, но хората с отложена спешност трябва да се лекуват

Новият Национален оперативен план за справяне с COVID-19 е добър, защото цели създаването на по-добра организация на дейностите в две посоки – ограничаване на пандемията и по-оптимално лечение на пациентите с коронавирус. Това каза пред bTV директорът на УМБАЛ „Св. Екатеина“ проф. Генчо Начев.

Според него планът е съобразен с характеристиката на новия щам. „Омикрон е много по-заразен и засяга много по-голям брой пациенти, но същевременно протича по-леко и много по-малка част от заразените се налага да влизат в болница. Затова факторът заболели на 100 000 вече не е толкова важен, по-важен е процентът на ангажираните легла в болниците и особено на ангажираните интензивни легла. Много е важно да се подчертае, че в плана се има предвид и броят на персонала, защото леглото не лекува. Ако той е болен и карантиниран, процентът се качва. Аз съм привърженик на по-строгите мерки, но планът е направен на база не случващото се в България, а случващото се по света“, допълни проф. Начев.

Той съобщи, че 6 души от медицинския персонал на болницата са карантинирани през последната седмица. Те обаче са ваксинирани и нямат симптоми. „Ваксините бяха създадени за много кратко време и целта беше да се създаде щит срещу вируса. Никой не е казал, че тези ваксини предпазват от заразяване, но те помагат да се понесе заболяването много леко“, каза проф. Генчо Начев. По думите му от 120 души ваксинирани пациенти само трима са починали в УМБАЛ „Света Екатерина“, а от 480 души, които са лекувани там и са били неваксинирани, процентът е близо 30. От 30 разкрити интензивни легла в болницата до тази сутрин са били заети 27.

Според проф. Начев спирането на плановия прием в болниците ще създаде усложнения за тези болни, които са планови, но не се приемат, защото се дава приоритет на COVID пациентите.

„Въпрос е на индивидуално виждане. Не вярвам, че има лекар, който вижда, че пациентът му, който не е спешен, но има риск да загине в следващите два-три дни, не би го хоспитализирал. Има показания, които трябва да се преценяват индивидуално. Плановият прием е спрян, но тези, които са с отложена спешност, трябва да се лекуват, каза той.

Проф. Начев обясни, че синдромът след COVID-19 много често удря сърцето в три плана – получават се ритъмни нарушения, могат да се образуват микротромбози и да се стигне до инфаркт или директно засяга мускулните клетки, благодарение на които се съкращава сърцето. „Това са трите лъча в негативен план на засягане на сърцето от COVID“, допълни той.

Директорът на УМБАЛ „Св. Екатерина“ коментира и трансплантацията на сърце от прасе, извършена на човек. „Присаждането на сърце от прасе е постижение на науката, това не е експеримент, от 1980 г. се работи по този въпрос и се чакаше ситуация. Дългосрочните ефекти от трансплантацията обаче все още не са известни. В следващите пет години съм сигурен, че ще има присаждане и на биологично сърце от собствени стволови клетки, има вече създаден миокард. Бъдещето е в генното инженерство“, каза проф. Начев.