Вторник, 30 Ноември 2021
21
март
1

Психолози: Дори в пандемия хората се страхуват повече от рак, СПИН, инфаркт и инсулт

Българите вярват най-много на здравните и държавните институции и на личните лекари относно коронавируса



Дори в пандемична обстановка, хората проявяват страх повече към болести като рак, ХИВ/СПИН, инфаркт/инсулт. Освен това те приемат коронавируса като толкова плашещ, колкото проявите на депресия и два пъти по-малко плашещ от туберкулозата и психичните заболявания. Това са част от изводите от онлайн базирано изследване, проведено от Института за психично здраве и развитие – България, след въвеждането на извънредно положение поради разпространението на коронавируса у нас.

В изследването са взели участие 500 души на възраст от 16 до 70 г. Най-голямата група участници са във възрастовия диапазон 25-54 г., уточняват от изследователския екип.

Анализът на данните от проведеното изследване показва тенденция на покачване на тревожността, напрежението, объркването и страха, свързани както с вероятността от инфектиране, така и с очакването на финансови затруднения, отбелязват психолозите. Наред с негативните преживявания обаче се отчитат и прояви на съпричастост и облекчение от въведените мерки, отчитат още те. Въпреки отбелязаните преживявания на страх и тревожност, анкетираните обаче не се страхуват от смъртен изход след инфектиране. Подавляващо мнозинство от анкетираните декларират, че могат да разчитат на приятели, доверени хора, специалисти-лекари и психотерапевти, ако попаднат в групата на инфектираните. Като най-надеждни източници на информация анкетираните определят здравните и държавни институции, както и общопрактикуващите лекари, а най-ненадежни – социалните мрежи и съседите, категорични са от Института за психично здраве и развитие. Има обаче и темите, около които съществува недостиг на информация – разпознаване и прогноза на коронавируса и как ситуацията с пандемията би се отразила на психичното и социално функциониране на хората, допълват оттам.

Ето и резултатите от изследването в числа и стойности:

72% от участниците са заявили, че са били добре информирани за понятието и характера на явлението „пандемия“ още преди актуалното ѝ развитие. Половината от хората свидетелстват за леко до силно напрежение, когато четат или се запознават със здравна и/или демографска информация относно характеристиките и влиянието на пандемията.

Средното предвиждане на участниците в анкетата е, че 44% от населението на България ще бъде инфектирано от вируса. 90% от хората споделят, че са много добре запознати с предпазните мерки, които се взимат по време на вирусната пандемия. По-малко от 2% са споделили, че са слабо запознати с проблема

76% от изследваните са споделили, че не се оценяват като застрашени или в рискова група от заразяване с коронавирус. Близо 12% са признали, че виждат себе си като много силно застрашени. Като най-вероятни места за заразяване се оценяват общественият транспорт и обществените места за забавление (73%). Най-слабо вероятно за заразяване е излизането навън – безопасни са разходките в парка, по улиците, срещите на открито. Тоест всички места, които не са на закрито, са безопасни.

Преобладаващи чувства у хората са тревогата и страхът (при повече от половината изследвани), съпричастност и объркване.

Най-ниско се е оказало преживяването на безразличие

90% са споделили чувството си на увереност, че могат да се вземат необходими и ефективни предпазни мерки, а 5% - че изпитват съмнение относно мерките за безопасност.

При вида на човек с маска, повече от половината изследвани вярват, че маската предпазва самия човек. Около 20% изпитват облекчение при вида на човек с маска. Над 90% от хората признават, че са готови да носят маска, дори и ако бъдат силно социално изолирани от другите. 67% от всички изследвани са заявили категорично, че не изпитват страх от умиране, ако бъдат инфектирани.

Хората, които вярват, че разпространението на вируса е „задкулисна игра“ или конспирация, в процентно отношение, са също толкова, колкото тези, които отричат това, отбелязват авторите на проучването. Най-трудно изпълнима здравна мярка за хората се оказва оставането в изолация, под карантина вкъщи и ограничаването на контакт с близки и семейство.

Най-лесно хората могат да избягват места за забавление (ресторанти, барове) и спортни зали/фитнес центрове.

94% от хората са готови да останат вкъщи под карантина,

макар това да е съпроводено от известни затруднения за тях. Над 90% биха поверили грижите за телесното и психичното си здраве на близки приятели и/или доверени хора. Около 1% споделят, че няма кой да се погрижи за тях. Половината от анкетираните са заявили, че биха поверили грижата за психичното и емоционалното си здраве на приятели, разширено семейство или психотерапевт. Една трета от всички излседвани биха разчитали извънредно на психотерапевтична подкрепа. По-малко от 1% вярват, че грижата за заболял близък е отговорност изцяло на лекарите. Работещите заявяват, че биха направили категоричен опит за намаляване на работната си заетост.

От финансова гледна точка, половината от изследваните предвиждат парични затруднения след около месец от обявяване на извънредното положение. 20% от хората очакват същите затруднения да настъпят до няколко дни. 88% от анкетираните вярват, че са добре подготвени и знаят как да говорят с децата си за ситуацията.

Около една трета смятат, че всеки човек, проявил симптоми на коронавирусна инфекция, трябва да има достъп до здравни грижи.

Възрастта не определя приоритета за здравни грижи

Откъм надеждност на получавана информация, най-ненадеждни се определят социалните мрежи и съседите.

Най-високо надеждни са здравни и държавни институции и общопрактикуващи лекари. Темите, от които хората имат нужда от незабавна информация, са „вероятност от заразяване“, „прогноза на инфекцията“, „разпознаване на симптоми“ и „влияние на инфекцията върху психичното и емоционално функциониране. Половината от анкетираните са категорични, че не биха скрили човек, проявяващ симптоми на коронавирус, но също така биха се свързали с него/нея, за да разберат какво ги плаши. От останалите, 40% оценяват укриването като „лудост“ и никога не биха го направили. 70% от хората в изследването вярват, че изследвания от този тип, обогатяващи здравната и психологическа практика в България, са полезни и дори задължителни.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
qjdW

Другата гледна точка 22.03.2020 19:48:55

Хепатитът ("В", "С", "Делта") е десетки пъти по-опасен и страшен, ама кой да го обясни на хората...


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Хората с диабет искат облекчено администриране и възможност за дистанционно наблюдение
30.11.2021 17:22:27 Невена Попова

Хората с диабет искат облекчено администриране и възможност за дистанционно наблюдение

Предложеното от МЗ включване на две нови амбулаторни процедури в пакета дейности, заплащани от НЗ ...

Президентът Радев даде начало на
30.11.2021 17:11:31

Президентът Радев даде начало на "Българската Коледа" в УМБАЛ "Александровска"

Държавният глава Румен Радев даде началото на деветнадесетото издание на „Българската Колед ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...