Понеделник, 27 Май 2024
21
март
1

Психолози: Дори в пандемия хората се страхуват повече от рак, СПИН, инфаркт и инсулт

Българите вярват най-много на здравните и държавните институции и на личните лекари относно коронавируса



Дори в пандемична обстановка, хората проявяват страх повече към болести като рак, ХИВ/СПИН, инфаркт/инсулт. Освен това те приемат коронавируса като толкова плашещ, колкото проявите на депресия и два пъти по-малко плашещ от туберкулозата и психичните заболявания. Това са част от изводите от онлайн базирано изследване, проведено от Института за психично здраве и развитие – България, след въвеждането на извънредно положение поради разпространението на коронавируса у нас.

В изследването са взели участие 500 души на възраст от 16 до 70 г. Най-голямата група участници са във възрастовия диапазон 25-54 г., уточняват от изследователския екип.

Анализът на данните от проведеното изследване показва тенденция на покачване на тревожността, напрежението, объркването и страха, свързани както с вероятността от инфектиране, така и с очакването на финансови затруднения, отбелязват психолозите. Наред с негативните преживявания обаче се отчитат и прояви на съпричастост и облекчение от въведените мерки, отчитат още те. Въпреки отбелязаните преживявания на страх и тревожност, анкетираните обаче не се страхуват от смъртен изход след инфектиране. Подавляващо мнозинство от анкетираните декларират, че могат да разчитат на приятели, доверени хора, специалисти-лекари и психотерапевти, ако попаднат в групата на инфектираните. Като най-надеждни източници на информация анкетираните определят здравните и държавни институции, както и общопрактикуващите лекари, а най-ненадежни – социалните мрежи и съседите, категорични са от Института за психично здраве и развитие. Има обаче и темите, около които съществува недостиг на информация – разпознаване и прогноза на коронавируса и как ситуацията с пандемията би се отразила на психичното и социално функциониране на хората, допълват оттам.

Ето и резултатите от изследването в числа и стойности:

72% от участниците са заявили, че са били добре информирани за понятието и характера на явлението „пандемия“ още преди актуалното ѝ развитие. Половината от хората свидетелстват за леко до силно напрежение, когато четат или се запознават със здравна и/или демографска информация относно характеристиките и влиянието на пандемията.

Средното предвиждане на участниците в анкетата е, че 44% от населението на България ще бъде инфектирано от вируса. 90% от хората споделят, че са много добре запознати с предпазните мерки, които се взимат по време на вирусната пандемия. По-малко от 2% са споделили, че са слабо запознати с проблема

76% от изследваните са споделили, че не се оценяват като застрашени или в рискова група от заразяване с коронавирус. Близо 12% са признали, че виждат себе си като много силно застрашени. Като най-вероятни места за заразяване се оценяват общественият транспорт и обществените места за забавление (73%). Най-слабо вероятно за заразяване е излизането навън – безопасни са разходките в парка, по улиците, срещите на открито. Тоест всички места, които не са на закрито, са безопасни.

Преобладаващи чувства у хората са тревогата и страхът (при повече от половината изследвани), съпричастност и объркване.

Най-ниско се е оказало преживяването на безразличие

90% са споделили чувството си на увереност, че могат да се вземат необходими и ефективни предпазни мерки, а 5% - че изпитват съмнение относно мерките за безопасност.

При вида на човек с маска, повече от половината изследвани вярват, че маската предпазва самия човек. Около 20% изпитват облекчение при вида на човек с маска. Над 90% от хората признават, че са готови да носят маска, дори и ако бъдат силно социално изолирани от другите. 67% от всички изследвани са заявили категорично, че не изпитват страх от умиране, ако бъдат инфектирани.

Хората, които вярват, че разпространението на вируса е „задкулисна игра“ или конспирация, в процентно отношение, са също толкова, колкото тези, които отричат това, отбелязват авторите на проучването. Най-трудно изпълнима здравна мярка за хората се оказва оставането в изолация, под карантина вкъщи и ограничаването на контакт с близки и семейство.

Най-лесно хората могат да избягват места за забавление (ресторанти, барове) и спортни зали/фитнес центрове.

94% от хората са готови да останат вкъщи под карантина,

макар това да е съпроводено от известни затруднения за тях. Над 90% биха поверили грижите за телесното и психичното си здраве на близки приятели и/или доверени хора. Около 1% споделят, че няма кой да се погрижи за тях. Половината от анкетираните са заявили, че биха поверили грижата за психичното и емоционалното си здраве на приятели, разширено семейство или психотерапевт. Една трета от всички излседвани биха разчитали извънредно на психотерапевтична подкрепа. По-малко от 1% вярват, че грижата за заболял близък е отговорност изцяло на лекарите. Работещите заявяват, че биха направили категоричен опит за намаляване на работната си заетост.

От финансова гледна точка, половината от изследваните предвиждат парични затруднения след около месец от обявяване на извънредното положение. 20% от хората очакват същите затруднения да настъпят до няколко дни. 88% от анкетираните вярват, че са добре подготвени и знаят как да говорят с децата си за ситуацията.

Около една трета смятат, че всеки човек, проявил симптоми на коронавирусна инфекция, трябва да има достъп до здравни грижи.

Възрастта не определя приоритета за здравни грижи

Откъм надеждност на получавана информация, най-ненадеждни се определят социалните мрежи и съседите.

Най-високо надеждни са здравни и държавни институции и общопрактикуващи лекари. Темите, от които хората имат нужда от незабавна информация, са „вероятност от заразяване“, „прогноза на инфекцията“, „разпознаване на симптоми“ и „влияние на инфекцията върху психичното и емоционално функциониране. Половината от анкетираните са категорични, че не биха скрили човек, проявяващ симптоми на коронавирус, но също така биха се свързали с него/нея, за да разберат какво ги плаши. От останалите, 40% оценяват укриването като „лудост“ и никога не биха го направили. 70% от хората в изследването вярват, че изследвания от този тип, обогатяващи здравната и психологическа практика в България, са полезни и дори задължителни.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
2HuU

Другата гледна точка 22.03.2020 19:48:55

Хепатитът ("В", "С", "Делта") е десетки пъти по-опасен и страшен, ама кой да го обясни на хората...


Всичко за коронавируса
Още новини
Д-р Йоана Милушева: Мечтая да съобщавам добри новини на пациентите си
26.05.2024 10:40:30 Невена Попова

Д-р Йоана Милушева: Мечтая да съобщавам добри новини на пациентите си

Д-р Йоана Милушева е родена в Благоевград. Завършва средното си образования в Езикова гимнази ...

Без нови случаи на коронавирус, няма починали
26.05.2024 09:04:03

Без нови случаи на коронавирус, няма починали

Няма новодиагностицираните с COVID-19 за последните 24 часа при 95 теста. Това сочат данните на Е ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...