"Епидемията COVID-19 показа една основна истина: когато някой от нас e болен и му липсват грижи, всички сме изложени на риск. Никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“. Това заяви на брифинг в Копенхаген регионалният директор на СЗО – Европа д-р Ханс Клуге. Главният акцент в изявлението му бе поставен върху икономическите последици и възстановяването след епидемията.
По думите на д-р Клуге контролът върху вируса и икономическото възстановяване вървят ръка за ръка, а COVID-19 е засегнал всички страни в една или друга степен, но нито една от тях не трябва да бъде изоставена или пренебрегната в преодоляването на последиците от епидемията. Директорът на СЗО – Европа бе категоричен, че сега всички европейци са изправени пред голямо предизвикателство – да изградят една по-различна икономика – икономика на приобщаването и преодоляването на неравенствата.
„В една такава икономика общественото здраве се разглежда като двигател на работните места в здравния сектор, особено за младите хора“, посочи той.
„Най-добрият начин за защита на икономиката е защита на хората“, каза още д-р Клуге и припомни прогнозата на експертите, според която Европа навлиза в икономическа рецесия:
„В СЗО сме загрижени, че страните ще отговорят на тази криза по същия начин, както направиха с рецесията преди 10 години. Много държави в Европа отговориха на тази криза чрез намаляване на публичните разходи за здравеопазване. Между 2008 и 2013 г. публичните разходи за здраве на човек спаднаха в около половината от страните в нашия регион. Тези съкращения попречиха на много хора да имат достъп до здравната помощ, от която се нуждаят. Недостигът на здравни грижи нарасна в 19 от 28 държави на ЕС, и това засегна пряко 3 млн. европейци повече през 2013 г. м сравнение с 2008 г. Освен това, приблизително 9% от домакинствата бяха изтласкани в бедност или обедняха още повече в резултат на необходимостта да плащат от джоба си за здравеопазване."
"Трябва да се поучим от грешките на миналото. Да инвестираме в здравеопазване, да инвестираме в социална защита и най-вече да избягваме строгите икономии, които опустошиха живота на толкова много хора в Европа“, призова д-р Клуге.
Д-р Ани Дзакова е специализант по пластично-възстановителна и естетична хирургия във Военноме ...
В НЗОК бяха получени множество сигнали от граждани за получаване на sms от името на институцията. ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Принципите на либералния пазар са крайно противопоказни за прилагане в някои основни сфери на обществения живот като образованието, здравеопазването и спорта. Сега имаме частни училища, частни болници и спортни клубове които са "търговски дружества". Понастоящем много от създателите на Търговския закон /вкл. проф. Огнян Герджиков/ разбират тази грешка и считат че в тези сектори трябва да има повече държава.
Глупости бе каскете с петолъчка. Точно това събори комунизма ,СИВ и цялата комунистическа кочина- наличието на брутална държава и Партия, която решаваше вместо частната инициатива незьачитайки личността. Айде сега шибаната ти държава под която разбираш Партията да осигури лекари правени на конвейр в завода и да ги върже да работят за стотинки при отворени граници към нормалния западен Свят и липса на милиционери, джипки и минни полета тоест функциониращия затвор от соца. Да го ду хате другари. Няма да имате лекари още след 4-5 години и нищо не може да направите вече без пранги и белезници.
Трябва да се преоцени досегашната стратегия на държавата в сектора здравеопазване. Време е за това да се застъпи за по-силна роля на държавта за разрешаване на евентуална нова втора пандемична вълна
В България от близо две десетилетия се разработва една незавидна система на здравни грижи и здравеопазване. Това започна с учредяването на НЗОК и с въвеждането на регистрацията на болничните здравни заведения по търговския закон. Постепенно се стигна до възможност на частните търговски дружества да инвестират в сектори, които носят повече приходи при опериране с публични средства от здравно-осигурителния фонд. Това доведе до рязкото намаляване на броя на реално обслужваните легла в другите обществени или публични болници. Така страната се изправи неподготвена да посрещне каквато и да било епидемична криза, поради намаление и броят на леглата в отделенията за инфекциозни болести. Наред с това се стигна и до драстично по-малък брой лекари, които да специализират било в сферата на инфекциозните болести или било в сферата на епидемиологията като здравни експерти в РЗИ към МЗ.ч
На кого го казваш Хер Клуге ,на кого? Тукашните тиквеници никога не са намалявали парите за здравеопазване ,защото тези пари са на санитарната кота 0/нула/ където, ако още ги намалят ще има падащи трупове по улиците и никакъв наличен санитарен автомобил да ги дигат даже от пътното платно. Това е хубавата новина за гетото - мутрите не могат повече да намалят разходите за здраве така, че народът да не ги избеси по стълбовете на другия ден Лошата новина е ,че този баланс ще си остане - толкова пари за здраве ,колкото глупавите избиратели да се домъкнат до урните и да гласуват като пълни тъпанари пак за тези ,които са определили разходи за здравеопазване на нивото на централно-африканска република. В момента глупавото гето има последното поколение лекари, което някога ще види налични .След това - да живее естествения отбор и бягството в чужбина и на последните останали малко с акъл. Иронията е ,че всички ватници веещи червените парцали ще бъдат изоставени тук в кочината дори от децата си ,които няма да искат да живеят в гето без лекари и здравна помощ. Алелуяяяяя