СЗО публикува вчера първо индикативно проучване за въздействието на COVID-19 върху здравните системи въз основа на докладите на 105 държави, съобщи пресслужбата на организацията. Данните са събрани от пет региона на света (без Америка) през периода от март до юни 2020 г. Те категорично показват, че 90% от страните са претърпeли смущения във функционирането на системите си за здравни услуги, като страните с ниски и средни доходи отчитат най-големи трудности. Повечето страни съобщават, че много рутинни и избираеми услуги са били преустановени заради пандемията, докато критично важните грижи - като скрининг и лечение на рак и терапия на ХИВ - са претърпели високорискови прекъсвания в страните с ниски доходи.
76% от страните съобщават за намаляване на посещаемостта в извънболничната помощ поради по-ниското търсене и други фактори от рода на затваряне на кабинети и лични финансови затруднения. Сред факторите, препятстващи достъпа до тези услуги, е и намалението на капацитета на извънболничната помощ поради освобождаване на персонал и прекъсвания в доставките на медицинско оборудване и консумативи.
Най-чести са нарушенията на нормалния ритъм на работа при имунизациите – 70%, в диагностика и лечение на незаразни заболявания – 69%, услугите по семейно планиране и контрацепция - 68%, лечение на психични разстройства - 61%, диагностика и лечение на рак 55%.
Някои страни съобщават също така за прекъсвания в диагностиката и лечението на маларията - 46%, откриването и лечението на случаите на туберкулоза (42%) и антиретровирусното лечение - (32%). Докато някои области на здравеопазването като дентални грижи и рехабилитация са били регламентирано преустановени в съответствие с протоколите за поведение на отделните правителства, прекъсването на много от другите услуги се очаква да окаже вредно въздействие върху здравето на населението в краткосрочен и средносрочен план, се отбелязва в проучването.
Цели сектори с животоспасяващи функции са били засегнати от коронакризата, се казва още в изводите на експертите на СЗО. Прекъсвания в тяхната работа е имало в 25% от държавите. Нарушения на 24-часовия режим на служби за спешна медицинска помощ например са били регистрирани в 22% от страните, спешното кръвопреливане е било нарушено в 23% от страните, а проблеми със спешната хирургия са били налице в 19% от страните.
Проучването сочи още, че много държави са започнали да прилагат някои от препоръчаните от СЗО стратегии за смекчаване на прекъсванията в услугите, като например триаж за определяне на приоритети, преминаване към онлайн консултации с пациенти, промени в практиките на предписване и веригите за доставки, нови информационни стратегии за общественото здраве. Само 14% от страните обаче съобщават за премахване на потребителските такси, което СЗО препоръчва като компенсация на потенциалните финансови затруднения за пациентите.
„Това проучване осветява пукнатините в нашите здравни системи, но също така ще служи за изграждането на нови стратегии, насочени към подобряване на предоставянето на здравни грижи по време на пандемията и след това“, коментира генералният директор на СЗО д-р Тедрос Аданом Гебрейесус. По думите му COVID-19 трябва да бъде урок за всички страни, че здравето не е уравнение „или-или“. Ето защо е важно да има по-добра подготовка за извънредни ситуации, както и повече инвестиции в здравни системи, които отговарят напълно на потребностите на хората през целия жизнен цикъл, допълва д-р Гебрейесус.
Напусна ни доц. д-р Тодор Геров, д.м., един от основателите на Учебно-научен сектор по биохимия в ...
Изпълнителната агенция по лекарствата няма да работи в петък. Това става ясно от съобщение на уеб ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...