Светът е разделен в мненията дали заплахата от COVID е била преувеличена

Данните от проучване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ показват, че 45% анкетирани по света са съгласни или напълно съгласни с твърдението „Смятам, че заплахата от коронавируса беше преувеличена“, в сравнение с 33%, които не са съгласни или категорично не са съгласни, и още 18%, които не клонят в нито една от двете посоки.

У нас оценките на годините на пандемията са по-скоро критични – 44% от българите смятат заплахата за преувеличена, 28% не са съгласни, а една четвърт от анкетираните от нас остават между двете мнения. Малцина не могат да преценят.

Тези данни не са изненадващи – в самото начало на пандемията 72% от запитаните у нас бяха склонни да възприемат заплахата със съмнение. Този дял постепенно намаляваше, докато достигна до около 40 на сто през 2022 г., коментират изследователите.

Обществото ни сега заема по-скоро умерени позиции – средни за Съюза, синхронни най-вече с източните държави в него, но и далеч от по-крайните отрицания, регистрирани в някои наши съседки като Румъния (66% там смятат, че заплахата е преувеличена) или Северна Македония (55%).

При допълнително проучване на глобалните данни се установяват значителни разлики между регионите по света, както и между различни страни в самите региони.

Въпреки че са сред страните с най-високи дялове на смъртни случаи, държавите в Източна и Югоизточна Европа са най-склонни да се съгласят, че заплахата е преувеличена – Босна и Херцеговина (75% такъв тип отговори), Косово (71%), Азербайджан (68%), Румъния (66%) и Грузия (65%) са сред най-убедените.

Предходни изследвания показват, че страните в Европа са претърпели след пандемията значителен спад във възприятията за ваксините като важни.

Предишни изследвания сочат също отрицателни възприятия за националните правителства в тази част на света – с мнозинства, които са приели работата на правителството по време на пандемията като по-скоро разделяща, а не обединяваща. И доколкото именно правителствата ръководеха отговора на пандемията от COVID-19, нарушеното доверие към тях явно повлиява и на обществените възприятия относно сериозността на самата заплахата от COVID-19, отбелязват от „Галъп интернешънъл“.

Близкият изток (47%) също показва високи нива на съгласие, че заплахата от COVID-19 е преувеличена. Разпокъсани от войни общества – Афганистан (62%), Ирак (59%) и Сирия (57%), където има значителна заплаха за живота, се оказват и сред страните, най-склонни да се съгласяват, че заплахата от COVID-19 е преувеличена.

Съществуват значителни разлики между страните, изследвани в Африка, като съгласието достига до 59% в Кения, а е само 32% в Нигерия. Предишни изследвания подчертават наблюдението, че страните в Африка са се оказали сериозна мишена на дезинформационни кампании относно пандемията от COVID-19. През 2022 г. трима от десетима (28%) души в седем изследвани африкански страни (включително Кения и Нигерия) вярват в слуховете, че пандемията е планирано от външни сили събитие и това вероятно повлиява и на склонността заплахата от вируса да се приеме като преувеличена.

Същите изследвания преди време показаха, че в такива страни по време на пандемията има заплахи, които са смятани за по-остри от COVID-19 – като маларията и липсата на достъп до храна и чиста вода. Подобно на Близкия изток, където съществуват други значителни заплахи, страните в Африка изглежда са по-склонни да се съгласят, че заплахата от COVID-19 е преувеличена.

Страните в Западна Европа, Северна Америка и Латинска Америка са най-склонни да отхвърлят мнението, че заплахата от COVID-19 е преувеличена. Испания (61% негативни към подобно схващане мнения), Мексико (57%), Обединеното кралство (49%), Германия (48%), САЩ (47%), Канада (47%) и Португалия (46%) са най-видими примери. Всички тези страни с голямо население имаха много жертви и сериозен брой потвърдени случаи[5]. При толкова много хора, изложени на опустошителните въздействия на COVID-19, не е изненада, че е по-малко вероятно да се вярва, че заплахата е преувеличена, посочват от „Галъп интернешънъл“.