243 880 пациенти са приети в болниците след транспортиране от спешните екипи в най-тежките месеци на епидемията от COVID у нас. Това стана ясно от представения доклад от директора на НЦОЗА доц. Христо Хинков за здравното обслужване по време на първите две вълни от епидемията.
28% или всеки трети от постъпилите в болница с линейка е бил с коронавирус. Доц. Хинков обаче уточни, че информацията е непълна поради липсата на обратна връзка между ЦСМП и лечебните заведения.
Най-голям брой хоспитализирани лица са насочени от спешните екипи в ЦСМП- София (40 276 лица), Пловдив (31 367 лица), Бургас (22 065 лица) и Варна (19 356 лица), т.е. в най-големите градове с висока осигуреност с болнични легла.
Доц. Хинков посочи, че броят на заболелите от COVID спешни медици у нас е „стряскащо много“ или всеки трети, а общият брой дни отсъствия поради заболяването им надхвърля 330 000 дни. Представете си какво натоварване е било това за колегите им, отбеляза той. Починали за щастие няма много, каза още доц. Хинков. Данните от доклада сочат, че починалите служители от заболяването са общо са 42, от които 12 лекари.
В началото на пандемията е липсвал единен протокол на поведение на медицинския персонал в ЦСМП, както и подходящи лични предпазни средства, включително достатъчно дезинфектанти. От НЦОЗА обособяват като проблем в системата на спешна помощ липсата на достатъчно лекари и фелдшери и влошената възрастова структура.
Все още не е довършено оборудването с линейки по проект, допълни директорът на НЦОЗА. Припомняме, става дума за големия европроект за обновяване на автопарка на спешните центрове в страната. Най-много линейки в страната има в ЦСМП София (115), в Плевен и Варна са по 49, а най-малък е броят им в Габрово и Търговище – по 14 линейки.
Част от медицинската апаратура, ползвана от мобилните екипи, е значително амортизирана и не може да осигури възможности за адекватна спешна медицинска помощ, се посочва още в анализа.
Спешната помощ с наличния ресурс са направили максималното, за да помогнат на хората, заяви в заключение той.
В първичната извънболнична медицинска помощ няма специфични изисквания към помещенията предвид де ...
Предложението за създаване на Скринингова програма за рак на дебело черво с таргетна група мъже и ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Най-после в прав текст да се каже кой от доболничната помощ отнесе напрежението и ругатните. Мислех, че "Спешна помощ" пак ще е най-виновната.
Болните стигат до болниците с транспорт от близките, на собствен ход, с линейка. После е важно лечението. Доц Хинков лично бил ли е в Ковид отделение и Спешен център, за да направи сравнение.
Не, не е бил!
Той е психиатър.