МЗ, заедно с болниците по рехабилитация, е разработило клинична пътека за последващо лечение на COVID, която предстои да бъде публикувана като допълнение на наредба 9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Това съобщи министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов по време на днешния парламентарен контрол в отговор на въпрос на депутатите доц. Георги Йорданов, Илиян Тимчев и д-р Десислав Тасков относно лечението на post-COVID синдрома.
Министърът подчерта, че МЗ работи и по създаването на национална програма при натрупването на достатъчно знания за грижа за пациентите с post-COVID синдром.
„Изследвания показват, че коронавирусната инфекция, засягайки органите и системите в човешкия организъм, предизвиква и физически, и психически последици за по-дълъг период от време (т.нар. post-COVID-19 синдром), които все още не са достатъчно добре проучени. Засега е ясно, че симптоматиката се владее предимно от страна на дихателната система, сърдечно-съдовата система, нервната система, обмяната на веществата, което вероятно е последица от въздействието на вируса в тъканите на тези органи. Остатъчната соматична и функционална симптоматика и параметрите на промените в периода след боледуване са в процес на регистриране и изясняване. Продължава оценката на типа и характеристиката на различните прояви, персистиращите симптоми и настъпилите промени“, каза проф. Ангелов.
Той допълни, че се обмислят варианти, с участие на специалисти от различни медицински специалности, въз основа на натрупваните познания, опит, прецизна диагностика и изследвания, да диференцират post-COVID симптоматиката, с цел преценка за необходимостта от последващо амбулаторно или стационарно наблюдение и лечение.
Министърът подчерта, че в случай, че здравословното състояние и индикациите при пациента налагат хоспитализация и болнично лечение, са налични условия за лечение по съответните съществуващи клинични пътеки в избрано от пациента заведение, сключило договор с РЗОК. В процеса на лечението можело да се включат и различни специалисти, тъй като може да се наложи мултидисциплинарен подход.
На национална работна среща за изготвяне на нови единни протоколи, технически фишове и алго ...
От началото на пълномащабното нахлуване на Русия до 5 декември 2025 г. СЗО е потвърдила 2763 напа ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...