МЗ, заедно с болниците по рехабилитация, е разработило клинична пътека за последващо лечение на COVID, която предстои да бъде публикувана като допълнение на наредба 9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Това съобщи министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов по време на днешния парламентарен контрол в отговор на въпрос на депутатите доц. Георги Йорданов, Илиян Тимчев и д-р Десислав Тасков относно лечението на post-COVID синдрома.
Министърът подчерта, че МЗ работи и по създаването на национална програма при натрупването на достатъчно знания за грижа за пациентите с post-COVID синдром.
„Изследвания показват, че коронавирусната инфекция, засягайки органите и системите в човешкия организъм, предизвиква и физически, и психически последици за по-дълъг период от време (т.нар. post-COVID-19 синдром), които все още не са достатъчно добре проучени. Засега е ясно, че симптоматиката се владее предимно от страна на дихателната система, сърдечно-съдовата система, нервната система, обмяната на веществата, което вероятно е последица от въздействието на вируса в тъканите на тези органи. Остатъчната соматична и функционална симптоматика и параметрите на промените в периода след боледуване са в процес на регистриране и изясняване. Продължава оценката на типа и характеристиката на различните прояви, персистиращите симптоми и настъпилите промени“, каза проф. Ангелов.
Той допълни, че се обмислят варианти, с участие на специалисти от различни медицински специалности, въз основа на натрупваните познания, опит, прецизна диагностика и изследвания, да диференцират post-COVID симптоматиката, с цел преценка за необходимостта от последващо амбулаторно или стационарно наблюдение и лечение.
Министърът подчерта, че в случай, че здравословното състояние и индикациите при пациента налагат хоспитализация и болнично лечение, са налични условия за лечение по съответните съществуващи клинични пътеки в избрано от пациента заведение, сключило договор с РЗОК. В процеса на лечението можело да се включат и различни специалисти, тъй като може да се наложи мултидисциплинарен подход.
Първи випуск на специалност „Лекарски асистент“ дипломира Факултетът по обществено зд ...
При засилен интерес от страна на пазарджиклии премина акцията на лекарите от Първо вътрешно отдел ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...