Британско проучване върху ефекта от смесването на различни видове ваксини срещу COVID-19 е установило, че хората са имали по-добър имунен отговор, когато са получили първа доза на AstraZeneca или Pfizer-BioNTech, последвани от втора доза Moderna девет седмици по-късно, предаде Ройтерс, позовавайки се на изявление на професора от Оксофрд Матю Снейп, ръководител на изследването, наречено Com-COV2 и публикувано в списание The Lancet. То е обхванало 1070 доброволци.
„Доказахме един наистина добър имунен отговор, на практика по-висок от праговото ниво, постигнато с две дози от ваксината на AstraZeneca“, коментира ученият.
Научните констатации, подкрепящи гъвкавото дозиране, ще дадат известна надежда на бедните страни и на страните със средни доходи, на които може да се наложи да комбинират различни видове ваксини, ако доставките се изчерпят или станат нестабилни, смята той.
„Ние доказваме, че не е абсолютно необходимо да се придържаме строго към изискването втората доза да бъде същата като първата. Ако има налична втора доза от друг вид или ако се очаква по-бърза доставка от различна ваксина, то е напълно препоръчително те да се използват“, каза проф. Снейп.
Ако ваксината на AstraZeneca бъде последвана от ваксината на Moderna или на Novavax, ще се индуцират по-високи антитела и по-добър Т-клетъчен отговор в сравнение с получения след две дози на AstraZeneca, категорични са от изследователския екип.
Проучването е установило също така, че доза от ваксината на Pfizer-BioNTech, последвана от доза Moderna, е по-добра от две дози от стандартния курс на Pfizer-BioNTech.
Схемата с първа доза на Pfizer-BioNTech, последвана от Novavax, индуцира по-високи нива на антитела в сравнение с двудозовата схема на AstraZeneca, в същото време обаче тя индуцира по-ниски антителни отговори и Т-клетки в сравнение с двудозовата схема с Pfizer-BioNTech.
Учените от екипа нямат опасения относно безопасността на схемите. Продължителността на защитата, осигурявана от ваксините, се контролира непрекъснато, обмислят се и варианти за бустерните дози на фона на нарастващите случаи, в това число и с вариантите делта и омикрон, допълват те.
Според тях резултатите могат да послужат и за създаването на нови подходи за имунизация срещу други заболявания.
Вън връзка със Световния ден за борба с диабета – 14 ноември, Отделението по ендокринология ...
През октомври 2025 в Клиниката по ушно-носно-гърлени болести в УМБАЛ „Света Марина” - ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
инжекцион!