Уязвимите възрастни в САЩ често не получават нужното им лечение с антитела

Пациентите над 65-годишна възраст с COVID-19 в САЩ са изправени пред някои от най-високите рискове за тежко протичане на инфекцията, но често е малко вероятно да получат така необходимото им високоефективно лечение с моноклонални антитела, предаде Ройтерс, позовавайки се на данни от голямо национално проучване.

Изследователите са анализирали данните на повече от 1,9 млн. бенефициенти на програмата Medicare, диагностицирани с COVID-19 в периода между ноември 2020 г. и август 2021 г., които не са били хоспитализирани и са преживели поне седмица след поставянето на диагнозата.

Едва 7,2% от тях са били лекувани с моноклонални антитела като препаратите на Regeneron или Eli Lilly, за да се предотврати влошаване на състоянието им поради инфекцията, съобщиха от екипа на проучването, който е публикувал резултатите в авторитетното издание JAMA.

Парадоксално обаче е, че по-здрави възрастни хора са били с по-голям шанс да получат от тези лекарства. Приблизително 23% от теза пациенти, при които не са били налице придружаващи хронични заболявания, са получили терапия с антитела, в сравнение с 6,3%, 6,0% и 4,7% от пациентите, които са имали респективно от 1 до 3 хронични заболявания, между 4 и 5 такива и 6 или повече хронични заболявания.

Неравенство е било регистрирано и по отношение на расовата принадлежност – 6,2% от чернокожите американци са получили необходимата им терапия с моноклонални антитела, докато делът на белите американци, лекувани с такива препарати, е бил 7,4%.

Пациентите с по-висок риск може да са имали затруднения да се ориентират в множеството стъпки, необходими за получаване на лекарствата, да не са били достатъчно добре информирани за тях в болниците или инфузионните центрове, да са се объркали по целия път от получаването на навременна диагноза до насочването и насрочването на инфузия в рамките на 10 дни, смятат от изследователския екип.

„Тези лекарства трябва първо да отидат при пациенти с най-висок риск от смърт от COVID-19, но се случи обратното – най-здравите пациенти най-често да получавали такова лечение“, коментира ръководителят на проучването Майкъл Барнет от Харвардското училище по обществено здраве.

„За съжаление, нашата федерална и щатска система за разпространение на тези лекарства не успяха да осигурят тези лекарства на най-уязвимите ни пациенти“, допълни той.