Пациентите над 65-годишна възраст с COVID-19 в САЩ са изправени пред някои от най-високите рискове за тежко протичане на инфекцията, но често е малко вероятно да получат така необходимото им високоефективно лечение с моноклонални антитела, предаде Ройтерс, позовавайки се на данни от голямо национално проучване.
Изследователите са анализирали данните на повече от 1,9 млн. бенефициенти на програмата Medicare, диагностицирани с COVID-19 в периода между ноември 2020 г. и август 2021 г., които не са били хоспитализирани и са преживели поне седмица след поставянето на диагнозата.
Едва 7,2% от тях са били лекувани с моноклонални антитела като препаратите на Regeneron или Eli Lilly, за да се предотврати влошаване на състоянието им поради инфекцията, съобщиха от екипа на проучването, който е публикувал резултатите в авторитетното издание JAMA.
Парадоксално обаче е, че по-здрави възрастни хора са били с по-голям шанс да получат от тези лекарства. Приблизително 23% от теза пациенти, при които не са били налице придружаващи хронични заболявания, са получили терапия с антитела, в сравнение с 6,3%, 6,0% и 4,7% от пациентите, които са имали респективно от 1 до 3 хронични заболявания, между 4 и 5 такива и 6 или повече хронични заболявания.
Неравенство е било регистрирано и по отношение на расовата принадлежност – 6,2% от чернокожите американци са получили необходимата им терапия с моноклонални антитела, докато делът на белите американци, лекувани с такива препарати, е бил 7,4%.
Пациентите с по-висок риск може да са имали затруднения да се ориентират в множеството стъпки, необходими за получаване на лекарствата, да не са били достатъчно добре информирани за тях в болниците или инфузионните центрове, да са се объркали по целия път от получаването на навременна диагноза до насочването и насрочването на инфузия в рамките на 10 дни, смятат от изследователския екип.
„Тези лекарства трябва първо да отидат при пациенти с най-висок риск от смърт от COVID-19, но се случи обратното – най-здравите пациенти най-често да получавали такова лечение“, коментира ръководителят на проучването Майкъл Барнет от Харвардското училище по обществено здраве.
„За съжаление, нашата федерална и щатска система за разпространение на тези лекарства не успяха да осигурят тези лекарства на най-уязвимите ни пациенти“, допълни той.
С дълбока тъга и признателност изпращаме проф. д-р Йордан Шейтанов, дмн, който обучи и вдъхнови п ...
РЗИ стават териториални поделения на МЗ, които ще се ръководят централно, Националния съвет за це ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...