Сряда, 20 Октомври 2021
29
юни
2

Доброволецът Иван Вакарелски: 6 седмици не излязох от COVID-отделението

В COVID-отделението, без да преувеличавам ви казвам, че е като на война



Треньор в СК по джудо „Кодокан“ Иван Вакарелски е сред първите доброволци в Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик. 30-годишният спортист не се е поколебал да влезе в COVID-отделението и да работи и живее там в продължение на 47 дни. В интервю за сайта на лечебното заведение той споделя, че е искал да бъде максимално полезен по време на извънредното положение, а сега се връща към своето ежедневие като треньор, преподавател в Спортното училище на Пазарджик и пчеларството. Иван Вакарелски си е тръгна от МБАЛ-Пазарджик с отрицателен тест за COVID-19 и благодарствено писмо от ръководството на лечебното заведение с благодарност и признание от името на целия екип за това, че доброволно избра да бъде на първа линия в борбата с новия вирус и да се грижи за болните.

Ти си първият доброволец, който влезе като санитар на първа линия в COVID-сектора на Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Трудно ли взе това решение?

Не ми беше трудно да взема такова решение. Отново бих го направил, ако се наложи.

Какво те накара?

Почувствах необходимост да бъда полезен на болницата в Пазарджик. Това, което ме накара е, че исках да дам своя принос за решаването на този проблем. В случая говорим не само за местен, а за световна, глобална пандемия.

Колко дни остана там?

От 8 май до 23 юни не съм излизал от отделението. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата в продължение на 6 седмици бях на разположение на екипите.

Беше ли уплашен?

Първите два-три дни бях уплашен. После бързо се мобилизирах и успях да вляза в ритъм.

Близките ти как приеха твоето решение да влезеш при болните от коронавирус?

Близките ми бяха много притеснени. Те още са притеснени, което е нормално, но това, което направих, е и заради тях. Първо споделих с баба ми и дядо ми за своето решение да стана доброволец в Инфекциозно отделение. Те са хора, които са възпитани в по-различно време и ме подкрепиха, защото знаят, че в една такава ситуация всеки трябва да даде, колкото може повече от себе си. Баща ми беше ядосан, но когато му обясних кое е вътрешното чувство, накарало ме да взема това решение, се съгласи с мен.

От колко време не си ги виждал?

Баща ми не съм го виждал от месец март. Още преди извънредното положение. Той е геолог по професия и често пътува. Тогава беше в Черна гора. Баба и дядо ги видях няколко дни преди да вляза в COVID-сектора на Инфекциозно отделение.

Как изглежда епидемията през твоите очите?

Мислех си, че този вирус не е толкова страшен, но впоследствие видях колко е отвратителен, неприятен и заплашителен. Заплахата е много голяма от него.

Какво си спомняш за първия ти работен ден в COVID-отделението?

Първият ми работен ден там се оказа изключително тежък. Отделението беше пълно с COVID болни, когато започнах работа в него. Най- тежките случаи бяха трима мъже на 43, 89 и 84 г. Не мога да ги забравя. Видях изключително страдащи хора. Такива, които се бореха за живота си, но бяха безсилни срещу вируса и много се мъчеха. Аз вършех санитарната работа. Помагах и на сестрите. Правех всичко, с което можех да бъда полезен.

Каква беше твоята работа?

Да работя в COVID-сектора на Инфекциозно отделение беше мое лично желание. Това е и причината абсолютно всичко , което ми се кажеше да го изпълнявам. Ставал съм и посред нощ, когато имаше нужда. чистих, дезинфекцирах, помагах за извършване на санитарните нужди на пациентите. Всички тези дейности вършех за първи път в живота си. Аз съм работил много неща и мен работата не може да ме уплаши. Най-тежко ми беше, че колкото и да искам, не мога да помогна на най-тежко болните, които не успяха да победят вируса. Носил съм хора на ръце, когато са били в по-тежко състояние, които не можеха да станат и да се качат на носилка, за да бъдат преместени. Някои съм ги карал и с количка до апарата за хемодиализа. Сам избрах да работя и живея в отделението. Първата и главна причина за това беше, че когато съм 24 часа на разположение мога да окажа помощ на всеки екип от лекари и сестри, който имаше нужда от санитар. Втората причина е, че не съм от Пазарджик, а ако тръгнех от тук, за да се прибера до Белово, можех да се превърна в биологично оръжие. Не исках да рискувам чуждите животи. Не е редно.

Имаше ли възможност да разговаряш с болните?

Разговарях с болните най-често сутрин, когато дезинфекцирах стаите им. Повечето ни чувстваха близки и споделяха с нас личните си истории. Научих интересни неща за живота им. Имаше и такива, които не са добронамерени и не само не говореха с нас, но не искаха да съдействат и за тяхното лечение. Лекарите в отделението обаче са изключителни професионалисте и даваха всичко от себе си, за да помогнат на болните. За най-тежките моменти в отделението не мога да разкажа, защото искам, доколкото мога да запазя психиката на хората. Аз обаче изживях всичко това и ще продължавам да го изживявам още доста време. Лицата на пациентите и болката им са се запечатали в съзнанието ми.

Каква беше ситуацията в отделението в последния ден, в който беше там?

В последния ден, преди да изляза от отделението, имаше 10 болни с коронавирус. Двама от тях бяха в Интензивния сектор. Аз помагах и там, доколкото можех да бъда полезен. И последният работен ден беше натоварен, какъвто беше и първият.

Как се раздели с екипа на отделението?

Аз съм от хората, които лесно се привързват и раздялата ми беше трудна. Заедно се пазехме, за да не се заразим с вируса. Чувствам ги наистина много близки. Усещах, че и те ме приемат така. В най-трудните моменти имаше хора, които успяваха да повдигнат бойния ни дух.

По колко часа на ден трябваше да си облечен в защитен костюм  с маска, очила и предпазен шлем?

Всеки ден беше различно. Седял съм понякога и по 8-9 часа в защитен костюм и напълно екипиран. Първото ми обличане беше сутрин в 6 часа. Понякога се обличах и събличах по няколко пъти на ден. 11 пъти ми е рекорда за ден да влизам в сектора при заразените. В 12ч. през нощта влизах да правя пълна дезинфекция. Знаех, че от предпазното облекло зависи здравето ми, затова спазвах стриктно инструкциите за обличане и събличане.

Колко бързо се научи да обличаш и събличаш предпазните костюми? Чувстваше ли се сигурен с тях?

На втория-третия ден бях станал професионалист. Първо ми трябваха поне 10- 15 минути, но се научих за 5 минути да съм облечен и да съм на линия. Свикнах да работя и с минимална видимост, след като ми се запотяха предпазните очила. Използвах за по-голяма лична сигурност военна респираторна маска МР-70, с каквито разполагаха в отделението и постоянно работех с нея. Възпаляваше ми синусите, но пък дава 100% сигурност.

Как се издържа толкова много дни затворен при хора със заразно заболяване?

Много е трудно. Аз съм спортист. Подготвен съм психически и физически. Това ми помогна да издържа толкова дълго време. Това ми е най-дългото изолиране от околния свят. Слънце не ме беше виждало над 40 дни. Не съм се чувствал обаче като затворник, защото съм отишъл доброволно там с ясната цел да дам, колкото се може повече от себе си. Мен ме водеше целта ми. Имах много трудни моменти, но успях да се мобилизирам и издържах.

Как преминаваше един твой работен ден?

Имало е дни, в които съм си лягал в 3 през нощта, а съм ставал в 6. Събираха ми се по 4-5 часа сън. Имал съм безсънни дни и нощи. И такива, в които съм скачал от леглото и веднага съм се обличал с предпазен костюм. Това беше най-важно.

В останалото свободно време какво правеше?

Доколкото мога се опитвах да поддържам физическа форма с упражнения. Правех предимно лицеви опори от стойка на ръце, което е по-трудно. Четях и книги. Успях да прочета „ Мисли и забогатявай“ на Наполеон Хил и „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки. Четях и спортна литература. За да си добър в нещо трябва да не излизаш от форма и да се образоваш, независимо къде си.

Колко PCR теста за COVID-19 ти направиха ?

Два пъти се тествах. Вторият при напускане на отделението. Нямаше смисъл да се тествам постоянно, след като аз доброволно бях там и не излизах. И двата ми теста са отрицателни. Една седмица след излизането ми от отделението избрах да се самоизолирам. Знам на какво е способен вирусът и не го подценявам.

От тук нататък накъде продължава твоят живот?

Продължава оттам, където му сложих паузата. Коронавирусът нанесе много щети. Аз трябваше да спра треньорската си работа. Трябваше да прекъсна и преподавателската си дейност в Спортното училище в Пазарджик. Сега ще се опитам да възстановя щетите. Преди извънредното положение тренирах 20 деца от 4 до 14 години. Треньор съм в спортните формации на СК по джудо „Кодокан“ в Белово и Септември. Освен това съм и спортен съдия. Занимавам се и с пчеларство. Искам да възобновя тренировките с децата, но имам съмнения дали ще може да започнем. Направих и експериментална група за обществено здраве в Белово за хора, които искат да отслабнат. Вирусът стопира и работата с тях, но дистанционно чрез наставления помогнах на 18-годишно момиче да отслабне с 12 кг. за два месеца.

Вярваш ли, че скоро ще се отървем от този вирус?

Не вярвам, че скоро ще се отървем от коронавируса и то най-вече заради слабата дисциплина на хората. Трябва да се молим някой умен човек да измисли лекарство, ваксина или нещо, което може да го спре. Дотогава с него ще си играем на котка и мишка.

Какво искаш да кажеш на хората, които не вярват в съществуването на коронавируса?

Молете се да не го видите, защото е много грозен и изключително коварен! Възможността да не успеете да го преборите е много голяма.

На какво те научи работата ти като доброволец в COVID-отделение?

Търпение и надежда. Станах доста по-търпелив. Аз съм импулсивна личност, поддавам се на емоциите, но там се научих да се владея повече. Молих се за много хора в отделението, за да оцелеят. За жалост някои не успяха, но други, които изглеждаха безнадежни -оцеляха. Радвам се за всички, които успяха да се излекуват и бяха изписани от отделението.

Това, че си спортист доколко ти помогна, за да издържиш толкова дълго време ?

Ако нямах физическа подготовка нямаше да се справя. Бях месец и половина постоянно там и може да ме разбере само човек, който е преживял същото.

Битка или война с неизвестен враг би нарекъл случващото се?

Война, абсолютна война, тотална война. В COVID-отделението, без да преувеличавам ви казвам, че е като на война. Когато дойдох тук бях подготвен точно за най-лошото.

Успя ли да станеш приятел с някои от хората, с които работеше?

Почти с всички. Уважавам и обичам всички-лекари, сестри, санитари. Изключително съм благодарен за възможността, която ми дадоха да работим заедно. Дадоха ми шанс да бъда на първа линия срещу коронавируса. Екипите от лекари, сестри и санитари в болницата са вашата армия, която се бори с един реално съществуващ враг. COVID-19 успя да парализира целия свят. Тези хора считам за национално богатство, с всичките им силни и слаби страни. И думите ми не са преувеличени. Всичко това видях с очите си.

Би ли се върнал отново да работиш като доброволец в болницата?

Бих се върнал и то без да се замислям. Сега обаче трябва да възстановя и пораженията, които ми нанесе вируса в спорта. Мисля, че децата, които тренирах също имат нужда от мен. Искам отново да се занимавам и с пчеларство. Искам да направя толкова много неща. Едно от най-големите ми желания е да чуя, че са открили лекарство срещу COVID-19. Ако това се случи всичко, което преживяхме като общество, ще остане само като един лош сън.

Какъв урок за теб беше всичко, което ти се случи ?

Урокът е не само за мен, а за всички. Аз научих, че когато човек се сблъска с нещо такова става по-добър. Научих се да бъда по-добър човек. Това е най-важният ми урок! Животът  прави с нас каквото реши и единственият ни избор понякога е да стиснем зъби и да се борим,  както  го правим  сега със коронавирусната  болест.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
fRdr

Ненова 29.06.2020 15:24:21

Браво на момчето! Респект и късмет в бъдещето! В този сайт очаквам да има повече такива вдъхновяващи журналистически материали като това чудесно интервю.

Любопитен 29.06.2020 14:12:21

Абе какво стана с оня, Тервел Пулев, нали беше започнал като доброволец в една голяма болница в София? Работи ли още, или от ден до пладне (колкото каза ПиАрката)?


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
 Благодарствено писмо за д-р Пишмишева и медиците от Инфекциозно отделение в МБАЛ-Пазарджик
19.10.2021 17:30:46

Благодарствено писмо за д-р Пишмишева и медиците от Инфекциозно отделение в МБАЛ-Пазарджик

Благодарствено писмо до ръководството на МБАЛ-Пазарджик изпрати Райна Зайкова от Пловдив. С него ...

Късно търсене на помощ и приток от други градове – основните COVID проблеми на Александровска
19.10.2021 17:16:17

Късно търсене на помощ и приток от други градове – основните COVID проблеми на Александровска

Основният проблем при лечението на пациенти с коронавирусна инфекция е, че те се обръщат към лека ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...