"Алфа Рисърч":15% от българите готови да се ваксинират срещу COVID, 40% ще изчакат ефект

Предстоящото ваксиниране срещу COVID разделя общественото мнение, но с известен превес на привържениците му. Това сочат резултатите от регулярното тримесечно национално-представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 11 – 18 декември 2020г. Както често се случва след кризи, очакванията за 2021 година са оптимистични. Те отразяват увереността за преодоляване на здравните и социално-икономическите последствия от пандемията, за връщане към нормалния ритъм на живот и общуване, обобщават социолозите.

Българските граждани са поляризирани дали пандемията от COVID-19 е естествено възникнала, или изкуствено създадена, става още ясно от проучването. Конспиративните нагласи обаче остават на заден план, когато става въпрос за личния живот и безопасност - “за“ носенето на маски са 77%, а всеки втори, макар предпазливо и с известно изчакване, е „за“ ваксинация. Въпреки съществуващите все още неясноти около ваксината, тя се очертава като един от факторите за оптимизъм през 2021г.

Според проучването нагласа за бърза ваксинация изразяват 15% от анкетираните. По всяка вероятност около 15-20 на сто ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране. Този начален етап е изключително важен за преодоляване на страховете и предразсъдъците, както и за успеха на цялата кампания, тъй като 40% предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от ефекта върху ваксинираните, отбелязват от „Алфа Рисърч“. Социолозите добавят, че ако тези 40% бъдат убедени, те, заедно с 15-те на сто твърди привърженици на имунизацията, имат шанс да достигнат до около 55-60% от населението.  Този праг, според специалистите, би бил ключов за изход от пандемията, изтъкват от „Алфа Рисърч“.

Противници на ваксинирането срещу COVID-19 са 45%. Налице е ясно изразена корелация между оптимизма за следващата година и позитивното отношение към ваксините, тоест независимо от всички подозрения и притеснения, ваксината срещу COVID-19 е един от факторите за оптимизъм през следващата година.

Един от най-интересните социални феномени на 2020г. беше това, как COVID пандемията извади на повърхността или поне направи по-видими поредица от нови разделителни линии в съвременните общества, включително и в българското. Разбирането за появата на COVID-19 поляризира българите, както и хората в други страни, отбелязват социолозите. Равни са дяловете на привържениците на двете противоположните тези - пандемията е естествено възникнала като много други преди нея (43%), пандемията е изкуствено предизвикана (също общо 43%). В мненията за зловредно човешко участие подозренията са насочени към големи икономически корпорации с цел извличане на крупни печалби (25%) и в по-малка степен - към геополитическите интереси и стремежа за контролиране на населението (18%). Зад конспиративните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения произход на пандемията – столичани и хората с по-високи доходи.

Близо 2/3 от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в семействата им, общо 13% или приблизително 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса. Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната.

В социалните мрежи има разгорещени дискусии „за“ и „против“ носенето на маски, но в българското общество консенсусът по този въпрос е много висок - 77% са за тяхната употреба. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората. Тезата за контрола се подкрепя по-силно от най-младите, които принципно са най-критични към мерките, институциите и скептични към силата на пандемията. Обратно, най-силно изложените на риск (възрастните поколения и жителите на големите градове) повече от всички останали възприемат маските като необходимост в усилията за ограничаване на заболеваемостта, допълват още социолозите.

Личната равносметка на българите за 2020-та е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки), като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти в рамките на една година. За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%. Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията с COVID-19, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея, допълват още от „Алфа Рисърч“.