Все повече хора искат да се ваксинират. Това сочат данни от проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, което центърът за обществени и политически изследвания огласи днес.
Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите, отбелязват социолозите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега, а 3% от анкетираните смятат себе си за ваксинирани.
„Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Разбира се, все още той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.
Част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен, отбелязват от „Галъп“.
Според изследването най-силно желаят да се ваксинират най-възрастните и социолозите препоръчват усилията да бъдат насочени именно към тях – т.е. те да бъдат основният таргет в идните седмици.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Това е другият важен извод от изследването. Според социолозите вероятно за този резултат влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването говоренето от страна на властите е било по-скоро успокояващо и по тази причина мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки.
Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни, уточняват социолозите, като цитират резултатите от началото на март - 55% са принципно за по-леки мерки, 32% – за по-строги, а останалите се колебаят.
Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях, категорични са те. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората, посочват авторите на изследването. Според тях определящото обаче е отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение – така е било в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента пък е показал, че успоредно с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки.
Вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна, сочи анализът на „Галъп“. 46% от анкетираните смятат, че България се справя добре, а 42% – че страната ни се справя зле. Малък процент от анкетираните пък споделят, че не могат да определят.
Интересна тенденция се забелязва по отношение на доверието в Националния оперативен щаб. Доверието в него се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в НОЩ е високо, казват социолозите. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на щаба, а 35% казват „не“.
От „Галъп“ правят извод и за равносметката от последната година, която според тях показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Социолозите допускат, че това се може би се дължи на факта, че те са възприемани в известна степен като отдалечени от политиката.
„Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните“ разкази по темата за ваксините, както редица изследвания назад във времето показаха“, припомнят анализаторите.
Комитетът по лекарствата за употреба в хуманната медицина (CHMP) на Европейската агенция по лекар ...
През ноември 2025 година се навършват 85 г. от смъртта на големия наш лекар, учен, енциклопедист ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Слаба работа -чакайте края през 2024 г по това време (евентуално, може би, ама дори е оптимистичния вариант) Плебсът ще си мре яко от тъпшия акъл - и пенсионната и здравната система ще оправим Ураааааааааа