"Галъп": 36% от българите искат да се ваксинират, спада делът на колебаещите се

Все повече хора искат да се ваксинират. Това сочат данни от проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, което центърът за обществени и политически изследвания огласи днес.

Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите, отбелязват социолозите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега, а 3% от анкетираните смятат себе си за ваксинирани.

„Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Разбира се, все още той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.

Част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен, отбелязват от „Галъп“.

Според изследването най-силно желаят да се ваксинират най-възрастните и социолозите препоръчват усилията да бъдат насочени именно към тях – т.е. те да бъдат основният таргет в идните седмици.

Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Това е другият важен извод от изследването. Според социолозите вероятно за този резултат влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването говоренето от страна на властите е било по-скоро успокояващо и по тази причина мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки.

Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни, уточняват социолозите, като цитират резултатите от началото на март - 55% са принципно за по-леки мерки, 32% – за по-строги, а останалите се колебаят.

Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях, категорични са те. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората, посочват авторите на изследването. Според тях определящото обаче е отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение – така е било в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента пък е показал, че успоредно с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки.

Вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна, сочи анализът на „Галъп“. 46% от анкетираните смятат, че България се справя добре, а 42% – че страната ни се справя зле. Малък процент от анкетираните пък споделят, че не могат да определят.

Интересна тенденция се забелязва по отношение на доверието в Националния оперативен щаб. Доверието в него се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в НОЩ е високо, казват социолозите. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на щаба, а 35% казват „не“.

От „Галъп“ правят извод и за равносметката от последната година, която според тях показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Социолозите допускат, че това се може би се дължи на факта, че те са възприемани в известна степен като отдалечени от политиката.

„Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните“ разкази по темата за ваксините, както редица изследвания назад във времето показаха“, припомнят анализаторите.