27% от българите заявяват, че биха се ваксинирали, докато 48% не биха. Делът на колебаещите се е 24%. Това показват социологически резултати на „Галъп интернешънъл болкан“.
Данните са от независимо изследване „лице в лице“, част от редовната програма на агенцията. Изследването е проведено между 4 и 12 февруари сред 1011 пълнолетни българи в цялата страна.
Един процент от допитаните твърдят, че вече са се ваксинирали, което съвпада с реалността към момента на проучването, посочват социолозите.
От „Галъп“ предоставят и картина на профила на лица, които не биха се ваксинирали. Това са най-вече младите групи от София и по-големите населени места. Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксиниране има и очевидна връзка с факта, че голяма част от тези групи вече са прекарали вируса или не се боят толкова от него, колкото по-възрастните хора.
Това, посочват социолозите, означава, че като се отчетат вече преболедувалите, реалното желание за ваксиниране у нас всъщност не е ниско. В тази връзка те припомнят данните от международно сравнително изследване за готовността за ваксиниране в света на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, според които България е на средни места в Европа и изглежда близка по резултати до много други източноевропейски страни, т.е. далеч е от високо отрицание на ваксините.
Сред най-желаещите да се ваксинират са предимно възрастни хора. Очевидно е, че за тях бързо трябва да започне масово ваксиниране, изтъкват още от агенцията.
От Галъп предоставят и извадка на българите, които са декларирали, че са прекарали болестта – леко или тежко. Според проучването това са 16% от пълнолетните българи или над 800 хиляди. Изследователските анализи показват, че поне още толкова са и онези, които са прекарали болестта безсимптомно или пък просто не са я декларирали на медицинските власти. Това означава, че в крайна сметка поне около 1,5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса, смятат социолозите и посочват, че става дума за близо една трета от пълнолетното българско население у нас.
Всеки десети преболедувал сам определя случая си като сравнително тежък, което корелира и с медицинската статистика, допълват те.
Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи – в София и по-големите градове. И обратно – най-нисък е процентът на преболедувалите сред лицата над 65 години и в селските райони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната официална информация у нас, посочват от агенцията.
Първи випуск на специалност „Лекарски асистент“ дипломира Факултетът по обществено зд ...
При засилен интерес от страна на пазарджиклии премина акцията на лекарите от Първо вътрешно отдел ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Примитивните същества обитаващи тази територия нито вярват в Бог , нито в Науката. Поне в едното да вярваха , ама не. Края на пандемията ли ? При тези условия - 2024 г пролетта (евентуално)
Te вярват в Путин, в Евразия и в Спутник,горките мизерници.