40 години ще са ни нужни да догоним европейците по продължителност на живота

Ако здравеопазването в България продължава да се развива с тези темпове, ще са ни нужни около 40 години, за да догоним средната продължителност на живота в петте най-големи държави в ЕС, която е 82 години. Това стана ясно от съвместна презентация, представена от двете най-големи фармацевтични асоциации - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), представлявана от Деян Денев, и Николай Хаджидончев, председател на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА).

Нужни са ни цели, които да поставим и които да реализираме в следващите десет години, подчерта Денев. Той даде за пример факта, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България намалява, но все още е два до три пъти по-висока от тази в големите европейски държави. По отношение на раковите заболявания има известен прогрес, но е налице и изоставяне в терапията в сравнение с водещите страни в ЕС. Така например пациент с рак на белия дроб, диагностициран между 2010 и 2014 г., е имал два пъти по-малко шанс да преживее пет години в сравнение с тях.

Денев се спря и на ниския публичен ресурс от БВП заделян за здравеопазване у нас, който е 4,2% в сравнение с 8% в други държави. В резултат на нас ни се налага да извадим повече от джоба си за лечение и лекарства, изтъкна Денев.

Той се спря и на разходите за лекарства у нас, като посочи, че публичните разходи за медикаменти остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от три пъти по-ниски от петте водещи страни в съюза. За 2019 г. те са малко над 100 евро и са по-ниски от редица държави, включително от тези в Източна Европа, отбеляза Денев. Той подчерта, че единствено Дания и Германия имат сходен на нашия ДДС за лекарства, а в останалите държави той е по-нисък. Според анализа на индустрията публичните плащания за лекарства като процент от общите публични разходи не нарастват. След остъпките на индустрията и след приспадането на ДДС разходите за лекарствени продукти са 22%, като в тях са включени разходите на МЗ, НЗОК и на болниците, изтъкна той. Всеки четвърти здравноосигурен, който се обръща към касата за помощ, на практика ще бъде лекуван със средства от индустрията, изчисли Денев.

Хаджидончев посочи от своя страна, че доплащането от страна на пациентите в България е 37% от разходите за лекарства срещу 5% в най-големите европейски държави и е нужно да се помисли как то да се намали. Според него е нужна и активна балансирана политика за генерични и биоподобни продукти.

Той допълни, че основното предизвителство пред индустрията в последната година е било осигуряването на непрекъсваемост на медикаментите - както на тези за лечение на COVID, така и на тези, използвани  за широк спектър от заболявания. Трудно е да предвидиш нещо, което никой не може да предвиди, отбеляза той. Предизвикателство е било и осигуряването на запас от активни субстанции на територията на ЕС, което се изнасят масово на Изток. Това, което изпитахме на гърба си, е от една страна недостиг, а от друга повишаване на цените на активните доставки, посочи Хаджидончев. Като цяло обаче той смята, че индустрията се е справила добре и вече е много по-подготвена за пандемията.