Серотипът на вируса от Великобритания е с две основни мутации и е много важно да се знае, че при различните етноси и групи вирусът се движи по различен начин, което се дължи на специфичната среда, която осигурява генофондът на даден етнос. Това коментира пред БНР проф. Андрей Чорбанов, ръководител на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН. Ученият бе категоричен, че не трябва да се плашим предварително, преди да сме видели какво се случва, защото фактът, че един вирус е много по-заразен в една страна, не значи, че ще е такъв в друга - там може да е повече или по-малко заразен и това зависи от генофонда на населението.
Според проф. Чорбанов разхлабването на мерките е удачна мярка, а освен това много хора у нас – над 50%, вече са се срещали с други видове вируси от същата група и имат формиран преимунитет към коронавируси.
„Във всяко семейство, във всяка общност от работещи има хора, които са се срещали с вируса. У нас вече започва да сработва колективният имунитет“, смята проф. Чорбанов.
Той припомни, че сме свидетели на това как в други страни с драстични локдауни и по-дисциплинирано население като Великобритания, Дания и Германия ситуацията не е по-добра.
„Много може да се спори доколко мерките са ефективни. Хората се предпазват на обществени места, но в семейна среда това не е така“, каза специалистът.
Той коментира и ниския брой ваксинирани у нас – показател, по който страната ни е доста назад. "По брой ваксинирани сме доста назад и от една страна причината е, че получаваме малко ваксини", отбеляза той.
В Израел например, където ваксинират по около 200 000 души на ден, очакванията са, че до пролетта ще бъде ваксинирано с 2 дози цялото население и от март нататък няма да има заболеваемост, което ще е доказателство и за ефективността на ваксините, подчерта проф. Чорбанов.
По повод ваксината, по която работи екипът в БАН, имунологът обяви, че се очаква разрешение от агенцията, контролираща експеримента с лабораторни животни и когато това решение се получи, експерименталната работа ще продължи.
„В контакт сме с лаборатории, които да ни осигурят вирус, за да направим реални тестове за качеството на ваксините. Стандартната времева рамка е година – година и половина. Дори пандемията да е привършила, докато нашата ваксина стане готова, ако тя е преминала успешно всички тестове, то тази платформа за правене на ваксини може да бъде използвана много успешно във всякакви бъдещи случаи“, обясни ученият.
Допълнителни 29 083 010 лв. са одобрени по бюджета на Министерството на здравеопазването. Това ст ...
Болничният комплекс Guy’s and St Thomas’ и King’s College London (KCL) дадоха с ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
В настоящия момент анекдотично се интересуваме от българската ваксина’ ако някога я има. Безотговорно е да се твърди, че 50% от населението се е срещнало с този вирус. Присъединявам се към мнението, че трябва да има подбор на хората, на които се дава думата.
Новият Мавнгъров пак жунглира с данни, които не може да каже от къде са. Как определиха, че 50% от българите вече са се срещали с вурис подобен на КОВИД!? До кога ще се дава трибуна на такива хора!?
Много са - Хасърджиев, Аркади Шарков, този тутманик и много други