Лекарят на годината 2026 проф. Калоян Давидов: Медицината не е спринтова дистанция и не е солово изпълнение

Проф. д-р Калоян Давидов е избран за „Лекар на годината“ 2026 г. Той беше отличен с приза на тържествена церемония в Националния исторически музей по случай Деня на българския лекар

Проф. Давидов завършва „Медицина“ през 1994 г. По време на последвалата му редовна военна служба служи като лекар на поделение в Българската армия. От 1996 до 2000 специализира Урология като клиничен ординатор в Клиниката по урология на МУ - София в УМБАЛ „Александровска“, където от 2000 до 2004 е ординатор. През 2004 след конкурс е избран за асистент в Катедра по Урология на МУ - София. През 2006 започва работа в новосъздадената Токуда Болница София като Началник на отделение, а по-късно и на Клиниката по Урология. От 2014 до януари 2023г. е Медицински директор на Токуда Болница.

През 2017 защитава дисертация на тема „Лазерна хирургия на простатата“. През 2018 е избран за доцент по урология, а през 2022 - за професор. От януари 2023г. е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Софиямед“.

През 2008 става първият български хирург, оперирал простата с лазер. Специализирал е неколкократно в болниците на Д-р Токуда в Япония. Има специализация по Холмиум-лазер хирургия на простатата в Кембридж, Обединено Кралство. Специализира перкутанна хирургия за бъбречни камъни и лапароскопия в Университета в Патра, Гърция.

Член е на Европейската и Американската урологични асоциации. Активен участник в множество национални и международни конгреси, симпозиуми и семинари.

Проф. Давидов провежда курсове по миниинвазивни методи за лечение на бъбречно-каменна болест и лазерна хирургия на простатата в международната програмата за обучение Vista на Cook Medical. Ръководител е на програми за специализация по Урология.

През 2016 е сертифициран за работа с хирургичната роботизирана платформа Da Vinci и в екип осъществява над 1000 операции за рак на простатата, доброкачествени и злокачествени операции на бъбрека, рак на пикочния мехур и пластични реконструкции на пикочопроводите. Той е първият български уролог, посочен за обучаващ хирург в образователната програма на производителя на робота Da Vinci. Автор е на монографична книга на тема „Роботизирани oргансъхраняващи операции при рак на бъбрека“, както и на множество научни публикации в национални и чуждестранни научни списания.

Проф. Давидов, колко високо в личната ви класация е наградата „Лекар на годината“?

Като лекар мисля, че това е най-високата награда – „Оскар“-а в българската медицина. Мисля, че това е възможно най-високата награда, която един лекар може да получи, още повече, че тя е награда и признание от колегията. Но тази награда не е само за мен, а е признание и за екипа, с който работя, за хората, които са до мен, с мен и зад мен във всички тези години. За тези, които са ме учили, за тези, от които съм имал възможност да се уча. За всички ръководители, които са повярвали в мен и са намерили смисъл да ми се доверят. Това е награда за много хора, не само за един човек.

Медицината не е спринтова дистанция и не е солово изпълнение. Работата като лекар е маратонско бягане и е част от работата на един огромен екип, без който нищо не може да се случи. Когато в началото на кариерата си работех като уролог в „Александровска“ болница, си бях направил труда да преброя колко души са необходими за една бъбречна трансплантация, включително шофьорите на линейките, които носят кръвните продукти, санитарите и дори портиера. Бяха 47 и всеки от тях беше нужен и част от този процес. За мен е изключително висока чест и привилегия да приема тази награда от името на всички тези хора.

Благодаря и на тези, които са пречили и са създавали по някакъв начин трудности в годините, защото те са помогнали дори повече от тези, които са подавали ръка.

Какво следва след като сте получили най-високата награда? Увеличават ли се изискванията към Вас самия?

На този въпрос първо мога да отговоря с една шега и след това с нещо, което не спирам да повтарям на хората, които идват след мен. Шегата е, че наградата за добре изкопана дупка е по-голяма лопата. Иначе на въпроса какво се случва, когато се научим да правим някаква процедура, винаги съм твърдял, че на края на кривата на обучението има нова крива на обучението.

Има една функционалност на приложението на компанията, (3:57) която произвежда робота Да Винчи. Тя позволява да се проследяват определени показатели и един от тях е времето, за което се прави една операция. Никога не съм избират времето като показател, който да следя, защото ако намалява времето за една операция, това означава, че сме стигнали платото на операцията и не я правим по-добре, защото сме започнали да я правим по-бързо. Всъщност това, че продължаваме да сме с по-високо време за една процедура,  означава две неща - че правим неща, които са кръстени с едно и също име, но са много по-трудни или че обучаваме хора, за които това все още е трудно. Така че по-дългите оперативни времена означават, че някой някъде се развива.

Урологията се превръща във високотехнологична специалност. Съществува ли възможност един ден хирургът да стане просто оператор на робота?

Роботът само прилича на робот, но всъщност е машина, инструмент, който се подчинява 100% на хирургът, който го управлява. Тоест, отношенията са (преведено буквално от английски) роб-господар и нула инициатива от страна на робота. Единственото, което прави сам, е в случай, че си мръдна главата и не гледам в полето, той знае това, спира, не мърда и не може да бъде преместен по никакъв начин.

Да, урологията може би е една от най-технологичните специалности. Това, в което високите технологии могат да заменят хирурга или специалиста е в автоматизираните дейности или извършването на една и съща относително проста процедура. Интерпретацията на състоянието на болния и на образната диагностика е съвсем различно нещо. Развитието на технологията поставя нови и новите предизвикателства пред способностите на човека, така че на новите технологични решения винаги ще им трябва човек, който да ги внедри в практиката.