Зам.-министър Евгени Григоров: Системата е много по-подготвена за нова вълна от COVID*

Доц. Евгени Григоров е заместник-министър на здравеопазването. Той се присъедини към екипа на министър Ангелов в края на миналата година. Григоров е завършил Фармацевтичния факултет на МУ-София с професионална квалификация „магистър-фармацевт“. През 2005 г. се дипломира като магистър по „Здравна политика и мениджмънт на здравеопазването“. От 2006 г. има придобита специалност по „Организация и икономика на дистрибуторската и аптечна практика“. През 2009 г. придобива диплома по „Клинична фармация“. От 2007 до 2015 г. последователно преподава като асистент, старши асистент и главен асистент във Фармацевтичния факултет на МУ-София. От септември 2010 г. до момента е хоноруван преподавател в МУ-Плевен. В периода 2014 г. до 2016 г. е началник на отдел „Аптеки и лекарства“ на СЗОК. От 2015 г. е доцент и преподава във Факултет „Фармация“ на МУ – Варна. От януари 2016 г. е началник на отдел „Оценка на здравните технологии“ в НЦОЗА. От 20 ноември 2020 г е назначен на длъжността заместник-министър на здравеопазването.

Доц. Григоров, Вие се присъединихте към ръководния екип на МЗ в момент, в който страната ни беше изправена пред втората вълна от COVID-19. С какви предизвикателства се сблъскахте в подпомагането на усилията на МЗ да преодолее епидемията?

Предизвикателството може да се определи само с една дума „Ваксини“. Погледите на хората в цяла Европа в края на 2021 г. бяха вторачени в посока очакваното разрешение за употреба на разработваните ваксини срещу COVID-19. Самият процес по разглеждането и одобрението на тези лекарствени продукти от Европейската агенция по лекарствата беше изключително динамичен и впрегна цялата научна и регулаторна мощ на експертите. Оценената информация от проведените клинични изпитвания доказа, че ваксините за COVID-19 са безопасни и ефективни. Предизвикателството пред мен бе свързано с логистиката на ваксините в България. Подготовката на инфраструктурата, за да бъде осигурено спазването на студената верига на доставките, беше едно от предизвикателствата, с които нашата страна успя да се справи в кратки срокове и по този начин се гарантира правилното съхранение на ваксините. Голямо предизвикателство за мен бе също участието ми в множеството срещи и дискусии с представителите на другите европейски страни, когато се договаряха и уточняваха всички детайли по доставките на ваксини от производителите.   

Преди месеци имаше сигнали за недостиг на лекарства, за които се твърдеше, че оказват ефект в лечението на COVID. Съществуват ли подобни проблеми и в момента, продължава ли тенденцията за „презапасяване“ с определени лекарствени продукти на населението?

Всички получени сигнали за недостиг на лекарства и особено за тези, касаещи продукти, които влизат в утвърдените протоколи за лечението на COVID-19, се проверяват и, ако е необходимо, веднага се предприемат действия. От страна на министерството бяха предприети множество мерки, за да се гарантира на българските граждани достъпът до лекарства по време на пандемия и пика в заболеваемостта от COVID-19. У нас лекарствоснабдяването е един сложен и комплексен процес, върху който голямо влияние оказва търсенето. Когато за някой продукт имаме нарастване в предписването му с няколко хиляди процента, истинско предизвикателство за всяка фармацевтична система е да бъдат осигурени съответните количества. България обаче се справи добре и в много кратки срокове преодоля създалите се затруднения. С гордост екипа на Министерството на здравеопазването може да каже, че нито една болница в страната не е оставала нито за момент без лекарства за лечение на COVID-19.

Към настоящия момент не отчитаме тенденция за „презапасяване“ с определени лекарствени продукти.

В края на миналата година здравният министър наложи временно ограничение за износ на лекарствени продукти, свързани с лечение на COVID. Каква е ситуацията към момента по отношение на количествата медикаменти, използвани за терапия при вируса?

Това беше абсолютно правилна и необходима мярка, защото някои компании поставяха своите финансови интереси над тези на обществото. Това е едно от важните действия, които гарантираха, че произведените за България и доставени за пациентите, болни от COVID-19, в нашата страна лекарства не могат да бъдат предмет на паралелна търговия и да бъдат препродавани в други страни.

Твърди се, че вече у нас ще започнат по-регулярни доставки от ваксините. Кога ще успеем да достигнем по-високо на ниво на имунизация, така че да започнем да говорим за колективен имунитет?

Ваксини в момента в България се получават регулярно на седмична база. Министерството на здравеопазването публично предоставя информация за доставените количества. Хубавата новина е, че и на Европейско ниво производството на ваксини се канализира. Нашата страна, която избра да прилага т. нар. „консервативна“ тактика при организирането на ваксинациите, изразяваща се в задължително запазване на втората доза за имунизирания с иРНК ваксина човек, в началото показваше по-бавен темп на ваксинация. Тук обаче е много важно да се подчертае, че именно този подход, който беше приложен само от 5-6 страни в Европа, осигури точно спазване на времевия период за поставяне на втората доза. В последните дни наблюдаваме непрестанно повишаване в броя на поставените дози и вече достигаме до петцифрено число на ден.

Вярвам, че България ще достигне високо ваксинално покритие.

Вие сте магистър-фармацевт с дългогодишен опит в бранша. Какво ще отговорите на хората, които имат своите съмнения по отношение на ваксините, провокирани предимно от по-бързото им приложение на пазара спрямо известните до момента срокове в тази насока?

Ваксините за COVID-19 са едно изключително постижение на фармацевтичната индустрия. Именно чрез тяхното бързо създаване и произвеждане в огромни количества, тя доказа своята мощ и иновативен потенциал. Факт е, че досега в историята на лекарствената регулация рядко е имало подобни случаи на толкова бързо протекли оценителни процедури, но обяснението е, че тази пандемия обхванала целия свят, наложи спешни действия и беше впрегнат целият ресурс на производителите и институциите.

Ваксините са безопасни и ефективни и това е доказано с проведени клинични изпитвания с няколко десетки хиляди участници. Аз вярвам на науката и съм убеден че единствено чрез ваксиниране можем да се справим с този вирус, който властва над света вече повече от година. Само за няколко месеца по света се поставиха десетки милиони дози ваксини за COVID-19 и съобщенията за сериозни нежелани лекарствени реакции са много редки, което още веднъж доказва безопасността на тези иновативни здравни технологии.

По-подготвена ли е системата на здравеопазването, за да посрещне евентуално нова вълна от COVID? Koи проблеми останаха нерешени?

Да, системата е много по-подготвена за евентуална нова вълна. Сега усилията на Министерството на здравеопазването са насочени в посока да не бъде допуснато голямо повишение в броя на заразените. Масовото ваксиниране е това, в което ще е ангажирана системата на здравеопазването в близките месеци и от голяма важност е то да се реализира ефективно - хората да бъдат предпазени от заразяване с COVID-19.

Като все още не напълно решен проблем виждам самодисциплината на гражданите относно спазването на мерките за предпазване от заразяване.

Епидемията от COVID предизвика невиждани до момента усилия на фармацевтивния бранш в цял свят. От Европейската комисия дори заговориха за създаване на единен европейски лекарствен съюз. Ще се промени ли според вас облика на фармацевтичната индустрия след епидемията и в каква насока?

Обликът на фармацевтичната индустрия се променя непрестанно. Иновациите в нея са движещата сила. Успехите, които се постигнаха през последните десетилетия, наистина доведоха до значителна промяна в продължителността на живот на хората. При много болести беше подобрено качеството на живот и се създадоха здравни технологии, чрез които тяхното лечението стана много по-ефективно.

Темата за лекарствата в Европейската комисия е изключително актуална. Именно обединените усилия на всички страни от ЕС, координирани от ЕК, доведоха до споразуменията, с които бяха осигурени ваксини за европейските граждани. Успешното реализиране на този проект е една стабилна основа, върху която да се надгражда и да се осигурят по най-добрия начин нуждите от лекарства на европейските граждани.

Кои са най-големите уроци от COVID– както за света, така и за България?

Уроците са много, тези които аз бих посочил като по-важни са необходимостта от ускоряване на дигитализацията на процесите. Пандемията показа, че има начин и възможност за работа с електронни документи в електронна среда. За България смятам, че този урок се разви добре и все повече граждани имат електронен подпис и го използват за повече дейности. Много трябва да се внимава със самолечението и че навременното търсене на лекарска помощ е от изключителна важност за справянето с болестите. Трябва да се полагат повече усилия в посока профилактиката и превенцията на здравето.

Няколко години Вие сте оглавявал отдела за „Анализ и оценка за състоянието на специалистите в здравеопазването“ към НЦОЗА. Бихте ли коментирали каква е „моментната снимка“ на човешкия ресурс в системата? Какви са решенията, за да преодолеем хроничния проблем с недостига на кадри в здравния сектор в България?

Моментната снимка показва, че България разполага с достатъчно човешки ресурс в системата на здравеопазването. Безработица при медицинските специалисти почти не съществува. Негативна тенденция се наблюдава единствено в намаляването броя на медицински сестри. Сегашният екип на МЗ, съвместно с МОН, работи в тази посока, за да бъде повишен интересът на младите хора към специалността.

Когато се говори за кадри в здравния сектор, много важен момент е тяхното планиране. С промените в Наредбата за специализациите преди 2 години се направи сериозна стъпка, но резултатите ще видим след няколко години. НЦОЗА ежегодно събира актуална информация и предоставя на МЗ анализ и оценка за специалистите в системата на здравеопазването. Именно въз основа на тези данни се прави и определянето на местата за специализации, финансирани от държавата, което стои в основата на планирането на човешките ресурси.

*Интервюто  е взето преди да стане ясен проблемът със забавените доставки на ваксини от компанията AstraZeneca, поради което и тази актуална тема не присъства в разговора.