Проф. Габровски: Наградата „Лекар на годината“ ме кара да се чувствам горд и задължен да отговарям на високия критерий

Чл.-кор. проф. Николай Габровски е носителят на наградата „Лекар на 2025 г.“ Наградата Лекар на годината се връчва за 22-ри път в Деня на българския лекар, 19 октомври от БЛС за принос в медицината.

Проф. Габровски завършва медицина в Медицинска Академия - гр. София през 1996 година. Първоначално работи като лекар в Неврореанимацията на УМБАЛ "Царица Йоанна". В Клиниката по неврохирургия на болница "Пирогов" е от 1997 година. През 2005 година д-р Габровски защитава дисертация на тема "Значение на задна съединителна артерия за неврохирургичната практика". От 2006 година е завеждащ на отделението по невроонкология. От 2008 година е "Доцент" по неврохирургия.

През 2010 година е избран за Заместник председател на Българско дружество по неврохирургия. През 2011 година е избран за Началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска болница "Пирогов". От началото на 2011 година е избран за Национален консултант по неврохирургия към Министерство на здравеопазването- През 2014 година е избран за "Професор" по неврохирургия към Клиниката по неврохирургия на Университетска болница "Пирогов".

Чл.-кор. проф. Н. Габровски е специализирал многократно във Франция, Белгия, Германия.

Пред Zdrave.net той разказа как се чувства като носител на този приз и какви са предизвикателствата пред него в бъдеще.

Проф. Габровски, каква е разликата между наградата „Лекар на годината“ и останалите награди, които сте получавали?

За мен е много вълнуващо да получа признанието на нашата медицинска общност, признанието на колегията. Това е една много висока оценка, която ме кара да се чувствам горд и в някаква степен задължен, в бъдеще да отговарям на високия критерий, който е зададен с тази награда.

От гледна точка на постигнатото досега колко висок е критерият, към който се стремите?

В нашата работа е ясно какъв е критерият и това е да бъдем полезни за пациентите си. Мисля, че през годините е било видимо, че винаги се старая да дам максимума от себе си и вероятно, това е една от причините да получа тази награда. За щастие успяхме да хванем една вълна на обновяване на българската медицина – и технологично, и като контакти със световната и европейска общност. Именно тези промени ни позволиха буквално да направим скок за последните 15 години.

Така че аз по-скоро виждам бъдещето като поддържане на това добро и сериозно темпо. Моето мнение винаги е било, че медицината в България е на едно доста добро ниво. Имахме известно технологично изоставане, което смятам категорично, че вече е компенсирано. На практика нямаме възможност да правим други големи стъпки напред, по-скоро трябва да поддържаме темпото, да следим това, което се случва по света и когато можем да допринасяме с нещо за него. И, разбира се, да оставаме верни на професията си.

Преди дни направихте кръгла маса с Вашата фондация „Съвет за мозъчно здраве“, на която беше представен и обсъден проектът на Национален план за мозъчните заболявания в Република България (2026–2030). Тогава обаче излязоха и доста шокиращите данни, че само за година са регистрирани 1,2 милиона случаи на мозъчни заболявания у нас. Каква е причината за тази толкова голяма заболеваемост и възможна ли е превенцията им?

Фондацията е създадена като клон на Европейския съвет за мозъчно здраве, неправителствена организация, базирана в Брюксел, която се занимава с мозъчните заболявания в тяхното голямо разнообразие и разновидности. На практика основните медицински специалности, които се занимава с лечението на мозъчни заболявания са неврология, психиатрията и неврохирургията. Ние вече работим повече от година, а преди това съм имал възможност да бъда в борда на Европейския мозъчен съвет в десетина години, така че имаме много натрупана информация. Ще си позволя да Ви коригирам, защото тези данни не са изненадващи.

Резултатите от различен тип проучвания в различни държави показват, че мозъчните заболявания са изключително разпространени. Вниманието, което им се обръща, както от страна на обществото, така и от страна на финансиращите институции и здравната система, обаче не отговаря на това широко разпространение. Една от причините, която може да обясни това, е сложността на темата.

Тези три специалности - неврология, психиатрия и неврохирургия работят с голямо разнообразие от диагнози, някои от които се срещат рядко и като цяло темата е много сложна, в голяма степен чужда на обществото, дори, за съжаление може да се каже, че за някои от заболяванията съществува и стигма.  Т.е. не само, че няма разбиране, а обратното - има страх, има едно негативно отношение в обществото. Това е основната причина за съществуването както на Европейския мозъчен съвет, така и на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ -  опит този дисбаланс да бъде коригиран, а мозъчните заболявания да влязат във фокуса както на обществото, така и на институциите. Целта е направим така, че след няколко години лечението и диагностиката на тези заболявания да са по-добре финансирани, да имаме повече възможности да се грижим за тези пациенти, обществото да е по-съпричастно и за случаите, при които уврежданията са трайни, да се осигурят възможности дълготрайна грижа.

Тези цифри не са учудващи, горе-долу в цяла Европа са подобни. България не прави изключение, но тъй като темата не е позната, звучат малко стресиращо.

От трите специалности, които се занимават с диагностиката и лечението на мозъка, изглежда сякаш най-много проблеми има в психиатрията. Вярно ли е това усещане?

Аз не бих отделил никоя от специалностите. Разбира се, всяка от тях има своята специфика, но за мен беше изключително важно, че и трите научни дружества - на невролозите, на психиатрите и на неврохирурзите седнаха на една маса, защото ние имаме доста допирни точки и доста сходни проблеми.

Във всяка от специалностите има проблеми, които не са решени. Не знам дали мога да отделя психиатрията с някаква нейна специфика, но знаете, че по принцип психиатричната помощ е прерогатив  на държавата. Докато в неврология и неврохирургия имаме и частна инициатива, която може да подпомага развитието и да дърпа нещата напред, то при психиатрията, това безспорно е затруднение.

Иначе, както в неврология, така и в психиатрията, постоянно се откриват нови фактори, методи за диагностика,  молекули, които могат да помогнат и да бъдат от полза, така че не е задънена улицата в нито една посока. Мисля, че има много какво да се прави. В света мозъкът, мозъчното здраве и заболяванията, свързани с мозъка, са една от най-важните теми, защото с увеличаването на продължителността на живота, започваме да виждаме много сериозни проблеми, които са били непознати доскоро. Начинът на живот влияе също върху мозъчната функция, а същевременно успяваме да научаваме все нови и нови неща за мозъка като орган и за начина, по който той работи. Напредваме, нещата наистина не са в задънена улица. Мисля, че много може да се прави.