Електронната система за контрол на лекарствата за редки болести може да заработи от май месец

Електронната система за контрола и отчетността на разходите за лечение, лекарствени продукти и медицински изделия към НЗОК може да заработи от месец май. Това заявява изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ (ИО) Ивайло Филипов по време на извънредното заседание на Надзорния съвет на Касата на 2 април.

Припомняме, че от МЗ съобщиха преди дни, че 7 държавни болници са купували скъпоструващи лекарства за редки болести с огромни разлики в цената за един и същи продукт. Зам.-министърът на здравеопазването Владимир Афенлиев тогава съобщи, че се изгражда електронен модул, надграждащ електронната система за отчет на лекарствата в болничните аптеки, така че те да отчитат към НЗОК в реално време и лекарствата-сираци. От стенограмата на заседанието на Надзора става ясно, че е необходимо фактурите, с които са закупени лекарствата, да бъдат електронизирани, тъй като в момента те са само на хартия, обемисти са за обработка, често има грешки по тях и е необходимо да се връщат. „Това води до допълнителна кореспонденция, забавяне, пререждане на плащанията“, казва председателят на Надзорния съвет Станимир Михайлов.

„При пълно съдействие от страна на МЗ и НЗОК поемаме ангажимент от месец май да се стартира процесът. Можем да го реализираме технологично. Необходимите предпоставки са изготвяне на номенклатура по вече създадения Механизъм за останалите лекарства, публикуване на променения технологичен формат за отчитане на сайта на Здравната каса, провеждане на минимум две срещи със софтуерни разработчици с цел запознаване на промените, осигуряване при необходимост на промяна на нормативна рамка за осъществяване на процеса. При тези условия работата ще е приключила до края на април. Не е необходима промяна в План-графика, тъй като в него е включена дейност за надграждане и промени в информационните системи. Бюджетът, който са ми дали колегите е между 100 – 120 хил. евро“, казва Ивайло Филипов.

От стенограмата става ясно още, че системата може да заработи само с промяна във Вътрешните правила на НЗОК. Промените в Наредба 2 от 2019 г. и свързаните с нея Наредба 10 и чл. 266а от ЗЛПХМ са необходими, за да бъде регламентирано как болниците ще организират процеса.

Надзорът възлага на управителя на НЗОК да изпрати писмо до Министъра на здравеопазването, с което да предложи изменение и допълнение на Наредба 2 от за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, като се предвиди необходимостта от сключването на договори с лечебните заведения за болнична медицинска помощ за целите на отчитането, заплащането и анализ на заплатените медицински услуги по реда на Наредбата. Управителят на НЗОК трябва да предприеме действия съвместно с МЗ и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да съгласуват и да подготвят пакет от мерки за промени в относимата нормативна уредба, с цел ограничаване ръста на разходите за лекарствените продукти по чл. 266а от ЗЛПХМ, в това число чрез намиране на възможности за намаляване на цени, договаряне на отстъпки, въвеждане на механизъм за заплащане в рамките на предвидените трансфери по бюджета за съответната година, на примера на лекарствата, които НЗОК заплаща със средства от здравноосигурителни вноски.

На следващото заседание на Надзора трябва да бъде предложено описание, срокове и отговорни лица, както и размер на средствата, необходими за изграждане на система за проследяване и наблюдение.

Стенограмата от заседанието на Надзора от 2 април може да видите тук.