Д-р Валентин Стоилов: Най-силният ми стимул да преподавам са колегите, които са се запалили по темата и следват насоките ми

Д-р Валентин Стоилов е специалист в областта на анестезиологията и реанимацията. През 2013 г. започва работа като лекар специализант в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив. През 2015 г. е зачислен като докторант на самостоятелна подготовка към Катедрата по анестезиология, спешна и интензивна медицина при МУ - Пловдив, а от 2018 г. е назначен и като асистент към същата катедра.

През 2018 г. придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение, а през 2020 г. след успешна защита на дисертационен труд придобива и образователно-научна степен „доктор“ в направление „Медицина“, научна специалност „Анестезиология и реанимация“.
В момента преподава в Медицинския симулационен тренировъчен център към МУ-Пловдив, работи и в Отделение по анестезиология и интензивно лечение, УСБАЛАГ „Селена“ в Пловдив.

Д-р Стоилов, с какво Ви привлече анестезиологията, защо се посветихте на тази специалност?

Изборът, пред който бях изправен през последната си година като студент бе между детските болести и анестезиология. Моят дядо беше невероятна личност и изключителен педиатър и вдъхновението за това мое влечение. След внимателно обмисляне все пак реших да се отдам на динамиката, с която анестезиологията и интензивното лечение са свързани.

Специалността анестезиология и интензивно лечение предлага палитра от възможности за развитие. Изборът между предимно контролираната и спокойна среда при плановата хирургия и взривоопасната динамика на спешните състояния и интензивното лечение за мен беше една значима притегателна сила, фактор, който определи решението ми. Освен това, работата с модерна апаратура, честите нововъведения и възможността да обучаваш следващото поколение са бонус, предимство, което оценявам като много положително.

Разкажете за работата си в Симулационния център на МУ – Пловдив? Как приехте това предизвикателство, какво Ви мотивира да тръгнете по този път?

В хода на специализацията си се заех с предизвикателството да разработя дисертационен труд. Темата, която избрах бе свързана с ултразвукова диагностика на белодробни заболявания. Това е една изключително актуална концепция в западния свят, с множество публикувани статии, препоръки и организирани събития, но не особено популярна в България.

Пет години по-късно, след обучения в страната и основно чужбина, участия в симпозиуми и конгреси успешно защитих дисертационния си труд.

Въпреки всичко предимно консервативното лекарско общество в България ми даде да разбера, че внедряването на тази техника няма да стане нито бързо, нито лесно. Изграждането на стабилен фундамент зависи от наличието на достатъчно отговорни последователи, които не само да следват, но и да развиват тази цел.

Симулационното обучение дава възможност в спокойна, контролирана среда да пресъздадем възможно най-реално катастрофални нарушения в жизнените функции на пациента и методите за тяхното лечение.

Според мен запознаването на лекарите още от студентските им години би довело до точно тази стабилна основа, от която се нуждае белодробната ехография. Симулационният център е отлично място, където бъдещото поколение да се запознае с възможностите, предизвикателствата и посоката на развитие на медицината.

Допада ли Ви академичната кариера, с какво Ви обогатява тя?

Академичната кариера е необходимо разнообразие от клиничната работа. В областта на анестезиологията и интензивното лечение досегът ми с будни пациенти е за по няколко минути на случай.

Контактите със студентите, провеждането на обучения, обсъждането на различни въпроси и казуси са приятно разнообразие, което намирам и за много полезно. Обратната връзка, която получавам - в повечето случаи положителна, понякога отрицателна, ме мотивира да продължавам да се развивам.

Кое е най-интересното и удовлетворяващото в работата Ви в центъра?

Винаги смятам, че имам какво да подобря в провеждането на обученията си. Това води до непрестанно търсене на актуални материали, алтернативи, публикуването на статии и дава импулс за раждането на нови идеи.

Най-удовлетворяващото е когато успея да оптимизирам работният си процес и това да бъде оценено от публиката, на която го представям.

Случайни срещи с колеги, които са ми казали, че след обученията са се запалили по темата, започнали са да търсят литература, да следват насоките, които съм им дал в ежедневната си работа са силен стимул за продължа да имам силен интерес и стимул да преподавам.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време, как преодолявате умората и стреса от работното всекидневие?

Готвенето е голяма моя страст, която отнема и значима част от ежедневието ми. Напоследък намирам голямо удоволствие в градинарството. Разходки сред природата, колоездене и кулинарен туризъм са сред заниманията, към които съм особено привързан. Абсолютното откъсване от действителността, което компютърните игри предлагат са друга моя страст.

Кои качества цените най-много у колегите си от екипа, с който работите?

Искреност, алтруизъм и позитивна нагласа към живота.

Кой е етичният принцип, в който вярвате най-силно и се стараете да спазвате винаги и при всички обстоятелства?

Пациентът винаги е най-важен, всичко, което правим трябва да бъде насочено към подобряване на качеството на грижите, които предлагаме.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си от Симулационния център, които са приели да поставят началото на една структура, все още не толкова добре позната и утвърдена в нашето медицинско образование?

Търпение, защото в нашата държава всяко начинание отнема значително време и още повече усилия. Старание, за да бъдат резултатите такива, че да се гордеем с тях. Положителна нагласа, защото вършейки работата с удоволствие, успехът е неминуем. Толерантност, за да можем да работим в критична и градивна среда.