Д-р Владимира Бояджиева: Ревматологията изисква задълбочено клинично мислене и познания в много други специалности

Д-р Владимира Бояджиева е специалист ревматолог, част от екипа на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

През 2017 г. защитава дисертация на тема „Оценка на ефективността на лечението със синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични лекарствени средства и качество на живот на пациентите с ревматоиден артрит“.

Има над 50 научни публикации в областта на възпалителните ставни заболявания, системните заболявания на съединителната тъкан и остеопороза, участва в научни проекти и работни групи под егидата на европейската организация EULAR

Сертифициран специалист по капиляроскопия и ехография от EULAR; участва в редакционната колегия на международните списания: Frontiers in pharmacology, Frontiers in pediatrics, рецензент към Rheumatology International с над 100 написани рецензии, Research integrity editor към списание „Ревматология“ (България) и секретар на Българското дружество по ревматология.

Д-р Бояджиева, как решихте да се посветите на медицината?

Медицината беше естествен избор за мен. Израснах в семейство на лекари – майка ми, проф. Кунева, и дядо ми, проф. Бояджиев. Още от ранна възраст бях заобиколена от тази среда, около мен непрекъснато се водеха разговори за медицинската професия. Това постепенно оформи интереса ми към медицината и към работата с хора. По-късно в професионалния ми път изключително важна роля изиграха моите учители – проф. Румен Стоилов и проф. Генка Петрова, от които научих много както за професията, така и за отношението към пациента.

Кога взехте решение да специализирате ревматология, с какво Ви привлече тази специалност?

Решението ми да се насоча към тази специалност се оформи по време на обучението ми в Медицински университет – София. Голям принос имаха асистентите ми по дерматология и вътрешни болести, които ми показаха колко интересна и комплексна специалност е ревматологията. Тя изисква задълбочено клинично мислене, както и познания в областта на други специалности като гастроентерология, офталмология, неврология, имунология, дерматология.

От друга страна ме привлече динамичното развитие на ревматологията през последните години – съвременните терапии дават възможност да се контролират и лекуват тежки заболявания, които доскоро се смятаха за практически нелечими. Това значително подобрява качеството на живот на пациентите.

Кои са най-добрите Ви учители – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и като лекар?

Учителите, от които съм научила най-много по времето на моето кариерно развитие, както вече отбелязах, са проф. Румен Стоилов и проф. Генка Петрова. Те не само ми предадоха знания и клиничен опит, но и ми показаха колко важни са персонализираното отношение, прецизността в диагностичния процес, научният подход, съчетан с вниманието към пациента. Техният пример има голямо значение за формирането ми като лекар.

Кои теми и проблеми в специалността намирате за най-интересни и предизвикателни? Помага ли Ви това, че работите в клиника с утвърдени традиции в ревматологията и с колеги, водещи в областта на имунологията?

Най-интересни и предизвикателни за мен са автоимунните ревматични заболявания, възпалителните ставни заболявания, системните заболявания на съединителната тъкан, при които е необходим прецизен диагностичен и терапевтичен подход. 

Имах невероятната възможност след завършването на специализацията ми да бъда назначена в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, която има дългогодишни традиции и е утвърдена школа, през нея са преминали почти всички ревматолози в България. Участието в множество клинични проучвания ни дава възможност да работим с най-съвременните терапии и да проследяваме динамиката на заболяването и ефекта от лечението във времето.

Международният обмен на опит, включително чрез научни форуми като тези на европейската организация EULAR, също е много важен, защото позволява да се следят най-новите тенденции в ревматологията и да се прилагат в ежедневната клинична практика. В същото време работата в среда с колеги, които са водещи специалисти в областта на имунологията, е изключително полезна, тъй като имунологичните механизми стоят в основата на голяма част от ревматичните заболявания.

Имате и кариера на университетски преподавател. С какво Ви обогатява работата в университета?

Като главен асистент към Катедрата по вътрешни болести при МУ - София имам възможност да работя и да обменям опит и се обучавам от най-добрите преподаватели и същевременно да контактувам с много студенти – български и от други страни, което прави преподавателската ми дейност особено интересна и динамична.

Тази част от работата е много ценна за мен, защото преподаването изисква непрекъснато да обновяваш знанията си и да подхождаш критично към информацията. Срещата с младите хора носи енергия и различна перспектива, а въпросите им често те карат да погледнеш на добре познати теми по нов начин.

Университетската среда създава и естествена връзка между клиничната практика и научната работа, което е изключително важно за развитието на съвременната медицина. Младите лекари са бъдещето на медицината и чрез тях се предават знанията, опитът и ценностите на професията, общуването с тях е много вълнуващо и вдъхновяващо.

Пациентски организации Ви посочват като един от лекарите, на които имат пълно доверие. Как се градят тези добри отношения, в които пациент и лекар са преди всичко партньори, които гледат в една посока?

Доверието между лекар и пациент се изгражда с време, открит диалог и взаимно уважение. За мен е много важно пациентът да разбере своето заболяване – това изисква търпение и разбиране от страна на лекаря, както и готовност да се обясняват нещата ясно и спокойно. Когато пациентът е добре информиран, той може да участва активно в лечението си.

При хроничните ревматологични заболявания връзката между лекар и пациент често е дългогодишна, затова доверието и емпатията са особено важни. Лечението е най-ефективно, когато се основава на партньорство – лекарят и пациентът работят заедно с обща цел: контрол на заболяването и по-добро качество на живот.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Кои книги и автори обичате да препрочитате в трудни моменти, когато се нуждаете от опора и вдъхновение, за да продължите напред?

Честно казано, свободното време не е много, защото професията ни е свързана с много ангажименти. Когато имам възможност обаче най-много обичам да пътувам – често съчетавам това с участие в международни конгреси, което е и начин да видя нови места и да обменям опит с колеги от други държави.

Обичам природата и планината, обичам да карам ски, това наистина ми помага да се откъсна от ежедневието и да се заредя с енергия.

Що се отнася до книгите, харесвам съвременна литература – например романите на Казуо Ишигуро, които са много фини и човешки. Те напомнят колко важни са паметта, отговорността и личният избор – теми, които по свой начин присъстват и в медицинската професия.

В каква насока бихте искали да се развивате като клиницист и изследовател?  

Ревматичните заболявания са комплексни състояния, които често засягат различни органи и системи и изискват задълбочено клинично мислене и индивидуализирана терапия. Именно в тази посока бих искала да продължа да се развивам както като клиницист, така и като изследовател.