Д-р Елия Вълва е част от епика на Клиниката по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Александровска“ и Медицински център Дерма София. Средното си образование завършва в Италианския лицей в София. През 2019 г. завършва медицина в Медицински университет – София, а през 2020 г. започва специализация по дерматология и венерология в Клиниката по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Александровска“. През 2024 г. придобива специалност по дерматология и венерология и остава да работи в Клиниката по Кожни и венерически болести - в Отделение по автоимунни булозни дерматози.
От 2025 г. д-р Вълева е докторант към Катедрата по дерматология и венерология. По време на обучението си по медицина през 2018 г. д-р Вълева участва в студентска програма за международен обмен с Медицинския университет във Варшава.
По време на специализацията си получава редица международни стипендии, участва активно в национални и международни научни събития, и е автор и съавтор на научни публикации в международни и национални специализирани издания.
От 2024 г. е част от Работната група на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) в борба с булозните дерматози (EADV Task Force on Autoimmune Bullous Diseases).
Интересите ѝ в клиничната дерматология освен в сферата на автоимунните булозни дерматози са насочени и към автоинфламаторните болести, дерматоскопията, болестите на косата и ноктите, доброкачествените образувания на кожата.
Д-р Вълева, какво предопредели избора Ви да станете лекар? Със сигурност семейството, в което сте израсла, е изиграло роля и Ви е мотивирало в тази посока. Разкажете за уроците, които сте научили от близките си в тези най-ранни години преди големия избор?
Отговорът е много лесен – семейството. Израснах в семейство на лекари и медицината винаги е била навсякъде около мен, откакто се помня, от разговорите между родителите ми, след работа, до семейните събирания, на които по-голямата част от присъстващите са лекари, които обсъждат докторски теми.
Една от основните фигури за мен и за това избера медицината, беше покойният ми вече дядо – проф. д-р Христо Маринов, отдаден лекар и преподавател, който от дете ми повтаряше, че медицината е велика специалност. Имам топли спомени как като малка, вместо на детска градина, предпочитах да ходя с него на кабинета му в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести на Александровска болница, където той ми показваше хистологични препарати и кръвни натривки, докато разпалено ми обясняваше. В годините, в които работеше, дядо ми беше завеждащ катедрата по Вътрешни болести в „Александровска“ болника, в онези години, член на Висшата атестационна комисия - ВАК, също и заместник-ректор по учебната дейност на МУ – София.
Баба ми, доц. д-р Мариана Маринова, която е педиатър и е отдала живота си на Детската болница в София, все още е практикува и провежда консултативни прегледи на деца, и до ден днешен е вдъхновение, пример и опора за мен, като млад специалист, но и като жена в медицината. В активните си години, баба ми беше завеждащ Катедрата по педиатрия, директор на болницата, както и завеждащ интензивното отделение.
Моят баща е доц. д-р Динко Вълев, започнал своята кариера като редови лекар в Транспортна болница, след това работил дълги години в специализираната болница по белодробни болести „Св. София“ като пулмолог и бронхолог. Сега завежда Клениката по вътрешни белести в Университетска Първа многопрофилан болница за активно лечечие „Св Йоан Кръстител“.
Благодарна съм и само мога да се гордея с лекарите в семейството си.
Поемате по пътя на дерматологията – една специалност, която се промени много през последните години с навлизането на нови технологии, нови терапии и значително повишено търсене на услуги за разкрасяване с по-агресивни или по-малко агресивни методи за въздействие върху кожата. Защо решихте да се посветите на клиничната дерматология, която като че ли е по-малко предпочитана в сравнение с естетичната?
Безспорно, дерматологията е една от най-бързо развиващите се и необятни специалности, а именно, благодарение на бурното развитие в последните години на естетичната медицина, се превърна и в една от най-желаните специалности, по логични причини. В никакъв случай не се противопоставям на естетичната дерматология, дори напротив. Смятам обаче, че това е част от специалността, която следва да се развива и практикува само от квалифицирани лица и в медицински условия. Естествено е, щом се засягат теми като външен вид и красота, рекламата и финансовите интереси да взимат превес и малко или много да променят облика на специалността.
За съжаление, през последните години естетиката се коментира предимно в негативна светлина, и се отъждествява със специалността дерматология, което ме натъжава и разочарова, защото дерматологията е толкова много повече... Дерматологията е изключително интересна и разнообразна медицинска специалност, която дава невероятни възможности за интердисциплинарни познания и колаборации.
Кои са най-добрите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?
Щастлива съм и благодарна, за това, че познавам и работя с екипа по автоимунни булозни дерматози в Клиниката по кожни и венерически болести в УМБАЛ Александровска. Сред тях са доц. д-р Косара Дреновска и проф. Снежина Василева, страхотни клиницисти и учители. Доц. Дреновска познавам още от първия си работен ден, тя беше мой научен ръководител по време на специализацията, а понастоящем е и научен ръководител на докторантурата ми, която е в сферата на автоимунните булозни дерматози. Това са преподавателите, с които и благодарение на които осъществих първите си публикации и участия в научни форуми в страната и чужбина. От тях всеки ден научавам нещо ново, черпя мотивация и взимам пример.
Кои теми и проблеми от специалността намирате за най-интригуващи и предизвикателни? С какво Ви привличат редките болести в дерматологията?
Редките болести в дерматологията ме привличат с високата си диагностична комплексност и необходимостта от задълбочен, аналитичен подход. Те често поставят клинициста пред нетипични клинични картини, които изискват внимание към детайла, добра теоретична подготовка и умение за интердисциплинарно мислене. Именно тези интелектуални предизвикателства намирам за силно мотивиращи. Допълнително значение за мен има и фактът, че при редките кожни заболявания, ранното разпознаване, правилното насочване и своевременна терапия на пациента могат съществено да променят хода на заболяването и качеството на живот. Това придава особена отговорност и смисъл на работата в тази област.
Имате ли желание и амбиции да се развивате и като преподавател?
Имам желание и амбиция да се занимавам и с преподавателска дейност. За мен медицината и обучението са неразривно свързани, а предаването на знанията, на тези след нас е естествено продължение на клиничната и научната ни работа. Също вярвам, че доброто преподаване не се изчерпва с предаване на информация, а включва вдъхновяване, насърчаване и създаване на позитивна среда за активно учене. Възприемам преподавателската дейност и като силен бъдещ двигател за собственото ми професионално и научно развитие, тъй като изисква постоянна актуализация на знанията и задълбочено познаване на съвременните научни данни.
Категорично, в дългосрочен план виждам преподавателската дейност като важна и неизменна част от професионалния ми път.
Кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре? Имате ли хоби?
В свободното си време обичам да поддържам активен начин на живот. Спортувам редовно, защото движението най-добре ме разтоварва и ми помага да се чувствам енергична и концентрирана. Това е моят основен начин да разпусна, освен след по-натоварени дни, когато като много други лекари, просто имам нужда да си остана вкъщи.
С удоволствие отделям време и за усъвършенстване на чуждите си езици, за мен това е едновременно приятно хоби и полезно в професионален план. Обожавам също да гледам филми и след това да ги обсъждам с приятели. Обичам да чета книги, но като много други лекари, нямам толкова време и затова основно слушам аудиокниги. Най-пълноценно си почивам, когато успея да съчетая движение, спокойни моменти със семейството и време за себе си.
Като възпитаник на най-старата Клиника по кожни и венерически болести, люлката на българската дерматовенерология, как виждате нейното развитие в бъдеще и приноса на младото поколение лекари за продължаването на добрите традиции в тази школа?
Мисля, че нейното бъдещо развитие е естествено продължение на силната ѝ академична традиция, съчетана с отвореност към съвременни научни публикации и практики.
Считам, че приносът на младото поколение лекари е преди всичко в това да съхрани ценностите на школата, като едновременно с това внесе инициативност, научна активност и готовност за въвеждане на иновации. Нашата роля е не просто да следваме утвърдените традиции, а да ги надграждаме отговорно, така че клиниката да продължи да бъде център за обучение и научно развитие.
Един ОПЛ на 33 01.03.2026 11:35:50
Букитата отказват да приемат залози дали ще излезе голям началник от тази колежка.
Доц. д-р Петя Димова завършва медицина през 1991 г. Има призната специалност по неврология от ...
Информационната кампания „6000 причини за действие“, посветена на информираността за ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Делян Мерсинков: Интервенционалната рентгенология ме привлече с възможността за едновременна диагностика и минималноинвазивно лечение
22.02.2026 10:13:19 Невена ПоповаД-р Даниела Джаджева: Срещата с онкологичните пациенти ме накара да разбера, че медицината не е само лечение, а изисква и емпатия
15.02.2026 11:41:23 Невена ПоповаД-р Владимир Веселинов: Адреналинът в родилна зала, както и в операционната, запечатва много моменти завинаги в съзнанието
08.02.2026 10:13:40 Невена Попова