Д-р Зорница Керезова завършва медицина в МУ-Пловдив през 2013 г. Придобива специалност "Гастроентерология" през 2018 г.
През 2019 г.. започва работа като специалист във Втора МБАЛ- София, след което продължава своя професионален път в столичната УМБАЛ „Св Анна“.
Професионалните й умения включват диагностична и терапевтична горна и долна ендоскопия, абдоминална ехография с различни интервенции под ехографски контрол; контраст-усилена ехография, лечение и проследяване на болни с възпалителни чревни заболявания, вирусни хепатити, чернодробна цироза и нейните усложнения, както и на пациенти със заболявания на билиарната система и панкреас.
Присъединява се към екипа на Отделението по инвазивна гастроентерология към Клиниката по вътрешни болести и хепатогастроентерология в УМБАЛ "Софиямед" през март 2024 г.
Член е на редица български и европейски научни дружества по специалността и на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България. Има многобройни участия в национални и европейски конгреси и семинари в областта на гастронтерелогията.
Д-р Керезова, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?
От дете обичам животните и мечтата ми бе да стана ветеринарен лекар, но с времето интересът ми се насочи към хуманната медицина. Нямам роднини лекари, затова водещо беше любопитството ми към заболяванията като цяло – патогенеза, клиничната им изява и методите на лечение, а впоследствие дойде и любовта към пациента.
Какво Ви мотивира да се насочите към гастроентерологията? Кои бяха първите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?
Гастроентерологията никога не е присъствала в списъка ми със желания за кариерно развитие, а по-скоро се насочвах към хирургична специалност. Когато взех решение да се подготвям за специализация в чужбина майка ми се разболя и трябваше да остана и да се грижа за нея. Тя от своя страна ме подтикна да започна специализация, а изборът ми на специалност по-скоро се определи от многобройните допирни точки между гастроентерологията и коремната хирургия.
Приемствеността в медицината, менторството и „предаването“ на занаята са от изключителна важност за формирането на добра медицинска практика у всеки млад лекар. Благодарна съм, че моят професионален път ме срещна с много стойностни хора – специалисти, с които и до ден днешен поддържам контакт и мога да нарека свои приятели. Без тях нямаше да съм това, което съм днес, в професионален и личен план, но те са толкова много и предпочитам да не ги изброявам, за да не изпусна някого.
Кои теми и проблеми от специалността намирате за най-интригуващи и привлекателни като поле за работа и научни изследвания?
Гастроентерологията е изключителна специалност, включваща в себе си както методите за диагностика на заболявания /състояния на гастроинтестиналния тракт, панкреас, черен дроб, така и инструментите за лечение на тези заболявания, особено ако са диагностицирани в ранен стадий на развитие, преди превръщането им в напреднало раково заболяване, налагащо оперативна интервенция и специализирано онкологично лечение.
Именно в тези две направления - диагностика и методи на лечение на предракови състояния трябва да се влагат научни ресурси и да се разработват препоръки за скриниране и проследяване на пациента. Усъвършенстване на ендоскопската апаратура и подобряването на квалификацията на ендоскописта са също от изключително значение.
Как според Вас новите технологии промениха облика на съвременната гастроентерология? Лечението на кои заболявания и състояния придоби радикално нов вид благодарение на развитието на интервенционалната гастроентерология?
Гастроентерологичната специалност борави с широк арсенал от инструменти- от ендоскопска апаратура за ежедневните колоноскопия и гастроскопия до по-високо технологичните процедури като ендоскопски ултразвук - EUS, ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография - ERCP. Именно развитието на тази част от гастроетерологията позволява провеждане на дефинитивно лечение на ахалазия на хранопровода, ценкеров дивертикул на хранопровода, различни туморни заболявания със същата локализация, които до преди това са били лекувани единствено с хирургична намеса.
Подобренията в инструментариума и техниките в ендоскопията позволяват премахване на все по-големи полипи на дебело черво и стомах, които спестяват ненужни оперативни интервенции и намаляват честотата на рака на дебелото черво. Ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография се превърна в златен стандарт при усложнена жлъчно-каменна болест и мост към дефинитивното лечение на рака на панкреаса и жлъчните пътища. Не на последно място ендоскопският ултразвук позволява взимане на тъканна проба от различни туморни процеси в човешкото тяло, позволяващи поставяне на диагноза без необходимост от оперативна интервенция и преценка за по-нататъшно специализирано лечение.
Каква е Вашата прогноза – кои от тези нови методи ще се развиват най-интензивно през следващите години?
Все по-широкото навлизане на изкуствения интелект в медицината доведе и до революция в гастроентерологията, подобрявайки значително диагностиката, лечението и прогнозата на много стомашно-чревни заболявания. AI технологиите демонстрират висока чувствителност в ранната детекция на заболявания и състояние на гастроинтестиналния тракт като полипи, неоплазми, възпалителни чревни заболявания, болести на панкреас, черен дроб, което спомага за бързи персонализирани клинични решение и избягване на осакатяващи пациента инвазивни процедури.
Големи надежди се влагат в развитието на изкусвания интелект в ендоскопските процедури в частност подобряване детекцията на дебелочревни аденоми – полипи, по време на колоноскопия, което е и в основата на намаляване риска от развитие на колоректален карцином. По същия начин се разработва софтуер за повишаване чувствителността в изобразяването и охарактеризирането на преканцерозни състояние в стомах и хранопровод, което пък намалява риска от развитие на рак на тези органи.
Със сигурност това бурно технологично развитие, навлизането на нови терапии, по-високата информираност на пациентите променят и комуникацията между тях и лекари. Кои принципи в общуването независимо от това останаха незасегнати от тази динамика?
Изобилието от информация в днешно време не означава по-добра и адекватна информираност на пациента по даден медицинска тематика. Често криворазбраната псевдомедицинска литература, до която пациентите имат най-често достъп, от различни източници в интернет, по-скоро пречи на добрата комуникация между лекар и пациент. Независимо от това, с повечето от колегите сме се приспособили към тази нова реалност и просто се стремим да обясняваме и да отговаряме на всички новопоявили се въпроси. Независимо от непрекъснатите иновации в медицината, човешкият фактор, емпатията и личното отношение на лекаря към пациента остават движеща сила в истинското персонализирано лечение и изграждането на доверие в добрата медицинска практика.
Кои качества цените най-много у колегите си, с които заедно посрещате предизвикателствата на работното всекидневие?
Високата професионална квалификация на колегите ми, отличната организация в работата ни, бързото и адекватно менажиране на голям поток от пациенти, непрекъснатото желание за самоусъвършенстване и надграждане в професионален план са едни от многото качества на екипа на Отделението по инвазивна гастроентерология в УМБАЛ „Софиямед“, където имам късмета да работя последните две години. Надявам се работата ни заедно да е все така успешна и занапред.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Семейството ми е приоритет и се стремя свободното ми време да е изпълнено със семейни планове - от разходка в парка до екскурзия в чужбина. За съжаление все по-малко намирам време да чета художествена литература, главно руски класики, а все по-често препрочитам детските книжки с дъщеря ми. Опитвам се да слушам музика когато мога, защото тя и физическите тренировки са сред малкото неща, които ме успокояват.
Коя Ваша професионална мечта бихте искала да видите реализирана в близко и в по-далечно бъдеще?
Професионалната ми мечта може би се изразява в това да се постигане на адекватен контрол върху антибиотичната резистентност в България, да се подобри скрининга, да бъдат създадени нови скринингови програми, включващи национален скрининг за колоректален карцином. Да има участие на НЗОК във високоспециализираните гастроентерологични интервенции и необходимите консумативи за извършването им. Освен това да се подобрят условията на труд в държавните болници и, не на последно място – да има развитие на болнични звена и/или специализирани отделения за палиативни грижи.
В личен план си пожелавам да продължавам своето професионално развитие, както тук така и в чужбина и да продължавам да се усъвършенствам в интервенционалната ендоскопия.
Последиците от изпълнителната заповед на президента на САЩ Доналд Тръмп, насочена към намаляване ...
Община Троян, съвместно с Българския кардиологичен институт, организира здравна кампания за консу ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Явор Павлов: Патолозите са хората в сянка, които държат ключа към точната диагноза
09.08.2026 10:38:29 Невена ПоповаВанина Кирова: Винаги има начин да се повлияе на резистентни към антибиотик бактерии
02.08.2026 10:09:05 Надежда НеноваД-р Йоана Стойчева: Добрият лекар не само поставя точната диагноза, а умее да изслушва
26.07.2026 09:45:02 Владимир Попов