Д-р Иван Боронсузов: Искам да продължа развитието си като детски онкохематолог в България

Д-р Иван Боронсузов завършва медицина в МУ- София през 2011 г. с отличие и награда „Златен Хипократ“. В периода 2012-2015 г.  е специализант по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Към настоящия момент продължава да работи в същата клиника. Научните му интереси са в областта на солидните тумори в детска възраст. Има активно участие в научни проекти, свързани с генетиката на солидните тумори, участвал е в обучителен курс в Грайфсвалд за имунотерапия при невробластом.

През есента на тази година г. д-р Боронсузов ще проведе едномесечна специализация в Детския онкологичен център „Princess Máxima“ в Утрехт, Нидерландия – един от модерните европейски центрове в областта на детската онкология. Кандидатурата му вече е одобрена от приемащата институция след проведено интервю.

Д-р Боронсузов, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля семейството и училището за този Ваш избор?

Изборът ми да следвам медицина беше повлиян от любовта ми към природните науки, особено биология  и химия, както и от желанието ми работата ми да е социална и свързана с хора. Пионер съм в моето семейство в заниманията с медицина.

Кога се насочихте към детската онкохематалогия? Разкажете за първите си стъпки в специалността. Кое бе най-лесното и кое най-трудното, когато попаднахте в клиниката, която е толкова тясно свързана с името на един от най-значимите съвременни български лекари педиатри – проф. Драган Бобев?

Насочих се към детската онкохематология в последната година от следването по медицина. Преди това си мислих за хематология или онкология за възрастни. Това, което виждам в детската онкохематология е изключително разнообразна патология, непрекъснат научен напредък и възможност за дефинитивен терапевтичен подход, а не единствено поддържане на болестта. 

Най-трудни са моментите, когато стане ясно, че не може да бъде постигнато излекуване. За съжаление в съзнанието ми най-силно се запечатват пациентите, на които не съм успял да помогна. Най-вълнуващите моменти са когато се прилага за първи път ново лечение например имунотерапия при невробластом.

Как приехте номинацията на БПА за стипендия на неговото име?

Като много голяма отговорност и стимул за бъдещо развитие. Получих толкова много поздрави и пожелания, че се чувствам длъжен да покрия всичките  тези позитивни очаквания.

Сега, когато вече сте определен за неин носител, в какво посока искате да насочите усилията си? Кои аспекти на детската онкохематология предизвикват най-голям интерес у Вас?

Искам да продължа развитието си в България. Най-силно проявявам интерес към солидните тумори в детска възраст и се занимавам основно такива пациенти. Сред солидните тумори в детската възраст, най-чести са туморите на централната нервна система, ембрионалните тумори като невробластом, нефробластом, хепатобластом и саркомите като рабдомиосарком, остеосарком и сарком на Юинг

Какви са професионалните Ви плановете за близките месеци и в по-далечна перспектива?

Смятам да продължа работата си в същата клиника и да задълбоча научната си работа, да завърша моята докторантура, посветена на рисковата стратификация и лечението на невробластом, да успея да оставя отпечатък в научната литература с публикации в чуждестранни списания

Успявате ли да съчетаете отговорната и напрегната работа с приятни занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

В свободното си време обичам да чета, включително немедицинса литература, да пътувам, също много релаксиращ ефект върху мен имат моите две котки.

Кой е любимият Ви девиз – като личност и лекар – онзи принцип, който се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства?  

Най-важна за мен е истината. Любимият ми цитат е от Дон Кихот „По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа”.