Д-р Мариела Даскалова: Работата с млади хора за мен е неизчерпаем източник на радост и удовлетворение

Д-р Мариела Даскалова е посветила своята професионална кариера на хората с репродуктивни проблеми. Има над 30 години медицински опит. Работи активно с неправителствения сектор и държавните институции и е застъпник за правата на пациентите с инфертилитет.

Завършва медицина в Медицински университет - Пловдив през 1989 г. Има 25 години академичен стаж като асистент и преподавател в Катедра „Анатомия, хистология и ембриология“ към Медицински университет Пловдив. Има придобита специалност „Анатомия, хистология и цитология“. Работила е като репродуктивен специалист в няколко клиники и медицински центрове. От 2012 г. е част от екипа специалисти на Център по репродуктивно здраве „Д-р Васил Даскалов“. Медицински консултант по мъжко репродуктивно здраве на Университетска болница Селена – Пловдив.

Д-р Даскалова е съосновател в продължение на 5 години заместник-председател и постоянен медицински консултант на Сдружение „Зачатие“ – първата в България неправителствена организация, посветена на защита правата на пациентите с безплодие.

Д-р Даскалова, как решихте да се посветите на медицината, какво Ви мотивира да изберете лекарската професия?

Винаги казвам, че медицината не е професия, а състояние на духа. Това е състоянието на моя дух – искам да помагам на хората да живеят по-дълго време в по-добро здраве. 

От самото начало на професионалния си път сте прегърнала кариерата на университетски преподавател. Разкажете за тези първи години, в които сте преподавали анатомия и ембриология в МУ – Пловдив?

Посветих на обучението на студенти в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология към Медицинския университет в Пловдив. И макар да прекъснах академичната си кариера, преподаването все още е моя слабост. Работата с млади хора, жадни за знания, пълни с въпроси и отворени към света, е неизчерпаем източник на радост и е професионално предизвикателство. Затова не преставам да обучавам студенти, ученици, специализанти, а вратите на центъра, в който работя сега са винаги отворени за младите колеги. И правим това от години доброволно и про боно.

Какво Ви мотивира по-късно да станете съосновател на Сдружение „Зачатие“ и да посветите времето и знанията си на пациентите с безплодие?

Както повече успешни решения в живота, и тук имаше елемент на случайност. Преди повече от 20 години покрай коледните и новогодишни празници от три места и напълно случайно ми се падна един и същи късмет – „бебе“. По онова време вече имах деца и нямах намерение да имам бебе. Но това съвпадение ме озадачи и ме накара да се замисля. След което попаднах на дискусия в мрежата, някакви непознати за мен хора обсъждаха репродуктивната медицина. Споделяха си статии от чуждестранни източници, говореха си за лекарства, дози и стимулации...

Отварям една скоба, в онези години нямаше почти никаква информация на тема фертилитет. Затова предположих, че съм попаднала в специализирана медицинска група и това са мои колеги, които обсъждат ежедневните си проблеми. Реших да се представя и да се запозная с тях. И се оказа, че това са пациенти!

Изненадата ми беше огромна, случайностите се наместиха - те имаха нужда от лекар и заедно решихме да вземем да направим нещо за всички. Така възникна „Зачатие“.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение от работата Ви като репродуктивен специалист?

Изкушавам се да отговоря с клише - например детските усмивки, излекуваните пациенти, щастливите родители... Но всъщност удовлетворение ми носи всеки ден, в който съм успяла просто да си свърша работата и без никой да ми пречи. А когато не успявам, си казвам – и утре е ден. Но е важно всяка вечер да си лягам на възглавницата на чистата съвест.

С какви проблеми търсят най-често консултация с Вас пациентите с репродуктивни затруднения?

Най-разнообразни. Като минем през чисто медицинските, различни оплаквания и заболявания, но и семейни проблеми, трудности, свързани с пътуване и отсъствия от работа, работодатели, които не „влизат в положение“ и т.н. Тук е мястото да спомена, че благодарение на усилията на сдружение „Зачатие“ и други неправителствени организации, в момента имаме сайт с огромна база данни на български език; имаме медицински стандарт за асистирана репродукция. Имаме Център за асистирана репродукция, който финансира хора с репродуктивни проблеми, имаме правна защита, както и подкрепа за хората с безплодие на местно, общинско ниво. Това са все привилегии, които не се полагат по подразбиране, а са извоювани с много часове доброволчески труд.

В месеца на мъжкото здраве какъв съвет искате да отправите към мъжете, които имат трудности да реализират фертилния си потенциал?

Първо да осъзнаят, че липсата на деца не е „женска работа“. Да не ги е срам и да не ги е страх да потърсят лекар. И не само през ноември (ежегодно през ноември правя безплатни консултации). Понякога е много лесно да се решат проблемите им. Друг път е трудно, но и да се отлага, няма да се решат сами. Нужна е помощ, а няма нищо по-хубаво от професионалната и навременна помощ.

Второ, да не се отчайват, при мъжете лечението често е продължително, но има ефект, стига да си „пият хапчетата“ – казвам го с известна доза ирония, но и с разбиране, защото мъжете като цяло не обичат да ходят по доктори и да се лекуват. В репродуктивната медицина е и малко по-трудно, защото обичайно мъжете нямат оплаквания и си мислят, че са здрави и не е нужно лечение.

Трето, да помислят за начина си на живот, хранене, вредни навици – тези неща са важни, защото няма „вълшебно хапче“ и ако ние не се грижим за здравето си, ако тормозим тялото и ума си, трудно ще компенсираме вредата с лекарства.

Мога да продължа и още, но за да не ставам отегчителна, ще кажа следното: Информацията е сила, използвайте я! Потърсете помощ без срам и без страх. 

Кои са любимите Ви занимания извън работата Ви като лекар и социално ангажиран професионалист? Имате ли хоби? Как обичате да прекарвате свободното си време?

Свободното време е лукс, който често нямам. Готвенето е моята трудотерапия. От време на време играя шах, беше моя професия за няколко години, а сега е само хоби. Често мисля за пътя, по който вървим. А понякога просто си седя.

Ако имахте административна власт кои проблеми на двойките, изпитващи трудности със зачеването, бихте опитали да решите с приоритет?  

О, никога няма да имам административна власт! Такава власт обичайно имат хора, които никога през живота си не са работили на терен с пациенти и нямат ни най-малка представа какви са проблемите им. Но, ако ми позволите да помечтая, бих подредила приоритетите така:

Профилактика. Но не просто хвърлена в пространството дума, лишена от съдържание. А истинска, сериозна, мащабна профилактика, на всяко ниво, във всяко лечебно заведение. Сериозни програми за скрининг, обвързани с финансиране. Като започнем от ранна възраст и стигнем до менопауза и андропауза.

Информация. Но не просто кампанийно, с тук-таме листовки. А истинска образователна кампания, достоверна, мащабна. Примерно бих заменила билбордовете с реклама на хазарт с такива за прием на витамин В9 или за отказ от тютюнопушене.

Законодателство. Нашето, горкото, е толкова остаряло и противоречиво, че направо ми се плаче, като чета наредбите и законите...

Контрол. Няма нещо, което да работи само по себе си, ако няма контрол и наказания. Не ме разбирайте погрешно, аз съм либерален човек, но от 20 години се боря да се спрат незаконните спермограми по разни лаборатории. И, макар да има наредба, тя се прилага асиметрично и керванът си върви...

Сега разбирате ли защо няма да имам административна власт?