„Мястото на детските палиативни грижи е на всички нива – от болничното ниво до извънболничната медицинска помощ, в общността и в семействата. Хубаво е да има и специализирани звена, които обикновено са детските хосписи. За съжаление, каквото се случва в България в тази област или е много частично, или е плод на усилия на неправителствени организации и конкретни хора, които могат да обхванат много малък брой деца. Не можем да говорим за систематична грижа“. Това каза пред БНР д-р Бояна Петкова от фондация за палиативни грижи за деца „Ида“.
По думите й у нас все още се знае твърде малко за палиативните грижи за деца.
„Когато хората чуят „палиативни грижи“, често си представят само грижи за терминално болни деца. Но това е само част от картината. Палиативната грижа обхваща и деца с хронични тежки заболявания, които имат ограничена продължителност на живота и които се нуждаят от подкрепа през целия си живот“, каза д-р Петкова.
Тя подчерта, че липсата на статистика и регистри за нуждаещите се деца е един от основните проблеми в страната. „Според наши изчисления, в България вероятно има между 5 и 8 000 деца, които се нуждаят от такава грижа“, каза още д-р Петкова.
„Палиативните грижи не трябва да бъдат само за последните месеци от живота. Лекарите трябва да бъдат обучени да се справят със ситуации, в които не могат да излекуват, но могат да облекчат болката и да подобрят качеството на живот на децата. За да се предоставят ефективни палиативни грижи, трябва да има специализирани екипи и обучение на медицинския персонал. Има някои усилия за обучение на персонала в болниците, но тези усилия са все още неформални и не са част от системата. Например, в детската онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се полагат усилия за обучение на екипа, но това не е системно решение, което да обхваща всички нуждаещи се деца. Многократно се споменава, че в Националната детска болница ще има и специално звено по палиативни грижи. Един екип по палиативни грижи би бил в подкрепа на лекуващите лекари“, поясни д-р Петкова.
Тя коментира и бъдещето на детската болница в България, като подчерта, че новата сграда е само част от цялостната реформа, която е необходима.
„Да, новата детска болница ще улесни работата на лекарите и ще подобри комфорта на пациентите, но това не е достатъчно. Необходимо е да се работи върху качеството на грижата и обучението на медицинския персонал. Детската болница трябва да бъде част от по-голяма реформа в детското здравеопазване“, каза д-р Петкова.
