Д-р Татяна Генева: Един спокоен работен ден в спешното звено може да се превърне в истински екшън за секунди

Д-р Татяна Генева е родена в Ботевград. Завършва медицина през 2016 г. Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. По време на следването си работи като санитар и медицинска сестра в различни болници. Част от екипа на Спешно приемно отделение на УМБАЛ "Александровска" от 2018 г.. От 2019 г. е специализант по спешна медицина в същото отделение.

Д-р Генева, как премина последното Ви дежурство в Спешното приемно отделение на Александровска болница?

Едно от най-вълнуващите неща, свързани с работата в спешно звено е това, че никога не може да се предвиди как ще протече дежурството. Един спокоен работен ден може да се превърне в напрегнат, в истински „екшън“ за секунди. Последното ми дежурство беше сравнително спокойно, в добра колаборация с колегите консултанти от клиниките. Същевременно имах пациент на 35 години с миокарден инфаркт, когото приехме за интервенционално лечение, както и възрастен пациент, когото насочихме към Отделение по кардиохирургия, защото установихме, че има сърдечна претампонада – състояние, което може да се развие бързо и да застраши живота.

Как избрахте спешната медицина за специалност, на която да се посветите? Изиграха ли роля за този Ваш избор семейната среда, училището?

Моята майка е фелдшер във филиал на Спешна медицинска помощ. Когато бях малка, беше обичайно вкъщи да идват познати за поставяне на инжекции или системи. Като се разхождахме с нея из града, често я спираха хора, за да ѝ задават медицински въпроси. Предполагам, че това ми е повлияло да избера да уча медицина, като почти не съм обмисляла други варианти. Спешната медицина избрах малко по-късно в професионалния си път, след като вече се бях срещала с други специалности. Смятам, че в България тя е една доста подценявана специалност, често възприемана от колеги и пациенти просто като мост за по-лесен достъп до други специалисти. В действителност, навременното разпознаване и лечение на спешни състояния е от изключително важно значение за по-нататъшното лечение. Работата е изключително разнообразна и динамична, в хода ѝ често се срещат пациенти с по-редки заболявания и състояния. Всеки ден е предизвикателство, което те учи на нещо ново.

Спешното отделение винаги е кръстопът на много човешки съдби, на предизвикателства, които не се срещат често в други отделения. Какво Ви носи най-голяма удовлетворение от работата в такава структура?

Пациентите, който биват хоспитализирани в различните отделения, са с идентифициран медицински проблем. В Спешно отделение постъпва пациент и моята задача е именно да идентифицирам проблема, както и да установя степента му и евентуалните усложнения, които са настъпили. Това е една изключително интересна задача, която понякога малко напомня детективските романи. Най-голямо удовлетворение ми доставя, когато видя ефекта от лечението. Пациентите в Спешно отделение са с по-краткосрочен престой в сравнение с този в различните отделения, но въпреки това, когато пациент каже, че се чувства по-добре, е изключително удовлетворяващо.

Разкажете накратко за някои случаи, които са оставили особен отпечатък върху Вас като лекар и човек?

Преди няколко години при мен дойде пациент с оплакване от главоболие и високо артериално налягане. Други оплаквания той нямаше. В действителност, кръвното му беше високо. При прегледа забелязах, че кожата и очите му са с жълтеникав цвят. Образните и лабораторните изследвания доказаха, че той има проблем с жлъчните пътища. След консултация приех пациента в хирургично отделение, където се оказа, че има проблем, установен и лекуван в ранна форма. Именно това в моите представи е смисълът от работата в Спешно отделение: откриване на истинския здравословен проблем, а не просто менажиране на последствията от него.

Какви са амбициите Ви за професионална реализация в близко и по-далечно бъдеще?

В близко бъдеще се надявам да се явя и да взема успешно изпит за специалност. Програмата е свързана с модули в други клиники и звена и е много интересно да се види и поведението при хоспитализирани пациенти, както и някои по-специфични техники, които се използват в болничната помощ. В по-далечно бъдеще обмислям зачисляване за друга специалност, с което да натрупам нови знания и умения, които да приложа в работата си в Спешно отделение.

Кои човешки и професионални качества цените най-много у колегите си от екипа, с който работите?

Работата в болница и екипната работа е изключително специфична. Нашето ежедневие и личен живот са преплетени в работната среда. Мой приятел, работещ в офис, много се изуми от факта, че аз познавам семействата и приятелите на моите колегите. Това е една много интересна работна динамика, която смятам, че не присъства на много работни места.

Най-ценното качество според мен е възможността за екипна работа - на смяна ние сме един екип и имаме обща цел – да помогнем на пациента. Егото трябва да бъде напълно загърбено в такива ситуации, така мисля.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

В свободното си часове обичам да се прекарвам пълноценно времето с моето семейство и приятелите ми. Това е нещото, което със сигурност ме зарежда. Обичам също да ходя на театър, да готвя и да чета художествена литература.

Кои етични принципи в отношенията с колеги и пациенти се стремите да съблюдавате винаги и при всички случаи?

В последните години осъзнах колко е важно общуването с пациента. Всеки човек, прекрачил прага на Спешно отделение, не се чувства добре и има нужда от помощ. Често е и изплашен. Обясненията за това какъв мисля, че е проблемът и какво престои да се направи като диагностични процедури винаги са били с положителен ефект върху пациентите.

По отношение с колегите оценявам екипната работа и колегиалността. Както казах по-горе, ние сме екип и се борим с обща цел.

Коя Ваша мечта бихте искала да видите реализирана скоро?

В близко бъдеще мечтая да завърша успешно на специализацията ми, да надграждам знанията си и да прилагам успешно наученото.