Доц. Боян Владимиров: Малко специалности предлагат такова разнообразие за практикуване като лицево-челюстната хирургия

Доц. д-р Боян Владимиров, дм, е ръководител на Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Пълмед“ - Пловдив. Завършил е дентална и хуманна медицина в Медицински университет - Пловдив. От 2007 г. е преподавател към Катедрата по лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина в същия университет, а от 2020 г. е ръководител на същата катедра. От 2019 г. е и магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт.  

Доц. Владимиров e провеждал редица специализации и обучения на различни места в Европа и Северна Америка - Факултет по дентална медицина Харвард, Бостън, САЩ, Педиатрична болница за рехабилитация  и активно лечение, Торонто, Канада, Continuum Cancer Center, Ню Йорк, САЩ.

Трупал е опит и в болница Глоструп, Дания, в Университетска болница „Кралица Елизабет“, Глазгоу, Великобритания и много други лечебни заведения.

Част от обученията е осъществил като стипендиант на Европейската асоциация по кранио-максило-фациална хирургия и на фондация АО.

Доц. Владимиров, коя бе причината да изберете лицево-челюстната хирургия?

Като се замисля, лицево-челюстната хирургия бе най-естественият избор за мен. Като студент по стоматология имаше момент, в който сериозно обмислях дали да не се прехвърля в медицина. Все пак завърших стоматология, но с ясното съзнание, че искам да продължа пътя си в най-близката до медицината дентална специалност – лицево-челюстна хирургия.

Животът последва естествения си ход и взе предвид желанията ми – лицево-челюстната хирургия бе дефинирана като медицинска специалност с влизането на България в Европейския съюз. След това дойде следването ми по медицина и развитието ми като лекар и лицево-челюстен хирург.

Кои бяха най-добрите Ви учители в специалността? Разкажете за тях и за ролята, която са изиграли те за формирането Ви като личност и като лекар.

По принцип избягвам да характеризирам някого като „добър“, и особено да използвам сравнителната и превъзходна степени „по-добър“ или „най-добър“, в каквото и да е отношение или за каквито и да е умения – на учител, на хирург. Отличаването на един или двама не прави останалите по-малко важни за мен и моето развитие.

Оставам признателен към преподавателите си от студентството, но най-много, разбира се – учителите и опитните колеги орални и лицево-челюстни хирурзи в Клиниката по лицево-челюстна хирургия, където започнах и се развих като специалист. От всеки един съм се опитал да попия по нещо – дали конкретна хирургична техника или по-общо елегантност и точност на работа, задълбоченост на клиничното мислене или експедитивност и бързина на действие. Но е важно да отбележа колко съществено е влиянието на колегите, с които заедно израствахме и се формирахме в професията.

Нещо повече, продължавам да приемам всеки колега, дори и най-младите, за своеобразни учители – от всеки може да се научи нещо.

Имате многобройни специализации във водещи клиники в чужбина, с какво допринесоха контактите със световноизвестни специалисти за изграждането Ви като специалист?

Действително, специализациите в чужбина оставят уникален и дълбок отпечатък върху живота – както личния, така и професионалния. Трудно е да се обобщи този отпечатък, но със сигурност най-съществена роля са изиграли хората, с които съм се срещал лично. Най-важните сред тях бих описал едновременно като ментори, колеги и приятели. Макар влиянието им върху моето развитие да има много аспекти, намирам за най-съществени не толкова конкретните знания и умения, а житейските съвети.

Бих дал пример с двама изключителни специалисти и хирурзи – Джордж Сандор, моят ръководител в Торонто, и Джереми Макмахън, един от ръководителите ми в Глазгоу. Джордж казваше „Няма проблеми, само решения“, което се запечата у мен като трайна максима, която изниква в главата ми всеки ден. А Джереми остана като светъл пример не само като изключителен онкологичен лекар и оператор на глава и шия, но и като благ мъдрец, загърбил егото и пропит от искрена доброта към всеки – необичайна комбинация за хирург.

Кои области на лицево-челюстната хирургия представляват най-голям интерес за Вас, какво предизвикателство виждате в тях?

Малко специалности предлагат такова разнообразие от области за практикуване като лицево-челюстната хирургия. Сам по себе си този факт прави специалността много интересна. На този етап не съм се фокусирал изключително само върху една или две области, но бих отличил онкологията и ортогнатната хирургия.

Като непосредствените предизвикателства в онкологичната лицево-челюстна хирургия виждам от една страна ранната диагностика на злокачествените заболявания. От друга страна, предизвикателство е реконструкцията на обширни дефекти – тя изисква сложни оперативни намеси, а не са създадени условия за адекватно финансиране от Здравната каса или специализирано обучение на хирурзи. Ортогнатната хирургия, т.е. операциите за корекции на челюстни деформации, намирам за предизвикателна в няколко аспекта, но ме вълнуват психологическите й аспекти, както и навлизането на дигиталните технологии.

Имате немалък опит с пациенти от всички възрасти. Какви хора търсят най-често консултация с лицево-челюстен хирург?

Още една причина практиката на лицево-челюстния хирург да е разнообразна е, че се налага да лекува пациенти във всички възрасти. Естествено, възрастните хора търсят консултация най-често по повод на тумори или възпалителни процеси, а децата – по повод на вродени хирургични заболявания.

Какво показват наблюденията Ви – навреме ли родители на деца с такива проблеми са склонни да се насочат към такъв специалист?

Субективното ми усещане е, че родителите като цяло са загрижени за децата си и търсят навреме консултации по забелязани проблеми. Изключения правят семейства с по-ниска здравна култура, които допускат децата има да достигнат до лошо състояние на съзъбието и възникване например на по-тежки възпаления от зъбен произход.

Какво трябва се предприеме, за да бъде разширен и улеснен достъпът до лицево-челюстен хирург - имплантологично лечение, неоплазии в устната кухина и лицево-челюстната област?

Всъщност, за да се разшири и улесни достъпът до лицево-челюстни хирурзи, на първо място трябва да се обучават достатъчно на брой и качествено специалисти.

Проблемът с малкия брой лицево-челюстни хирурзи е известен и до голяма степен може да се реши на този етап, ако например на дентални лекари се даде възможност за съкратен срок на обучение в магистратура по медицина и съответно по-ранна възможност за започване на специализация.

Или да се увеличи обемът на преподаване на лицево-челюстна хирургия в обучението на студентите по медицина, за да се мотивират повече от тях.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време - любими книги, музика, хоби, дестинации за пътешествия?

За съжаление, свободно време на практика не остава. В случайно появило се свободно или в откраднато време обичам да чета книги, основно нехудожествена литература. И особено щастлив съм, ако успеем със семейството ми да прекараме например дълъг уикенд в Европа, или с приятели да се разходим високо в планината.

Как си почивате най-добре? Кое е любимото Ви време от денонощието, онези часове, в които можете да се отърсите от напрежението и натоварването?

Почивам си най-добре в свободни съботно-неделни утрини, когато успея да се наспя и имам време да се насладя на интересни книги, обикновено на философска или психологическа тема.

Кои качества цените най-много у колегите си от екипа, с който работите?

Щастлив съм да работя рамо да рамо с колегите от екипа в Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Пълмед“. Ценя както индивидуалните качества на всеки един, така и човечността, честността, готовността да се подкрепят и да си помагат, мотивацията да се развиват като професионалисти.

Намирам удовлетворение да работя и с колегите от по-широкия екип на УМБАЛ „Пълмед“, особено със звената, с които имаме по-близка колаборация – отделенията по УНГ, анестезиология, неврохирургия, онкология и лъчетерапия.

Какво бихте искали да пожелаете на младите лекари, които поемат по пътя на специалността „Лицево-челюстна хирургия“?

Бих искал да ги уверя, че дългият път си заслужава и да им пожелая да постигнат онази специална удовлетвореност и радост от съчетанието между непосредствено усещане за майсторство и смисленост на това, което правят.