Здравен барометър: Най-много са обявените за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове в здравеопазването

Близо 60% от разходите за здравеопазване отиват за политиката в областта на диагностиката и лечението, а едва около 1/3 – за промоция, превенция и контрол на общественото здраве. Това стана ясно по време на представянето на основните количествени показатели на гражданската инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазването „Здравен барометър“.

„Здравен барометър“ ще бъде представян три пъти годишно с цел да се очертаят тенденциите в развитието на системата чрез анализ на основните количествени показатели и за да се направи дълбочинен, качествен анализ на значими въпроси на здравната политика.

„Данните показват, че над 2/3 от разходите в сектора са за лечение, а профилактиката е занижена. Нужно е да се отделят повече средства за профилактика, а в профилактичните дейности трябва да се включат и фармацевтите“, каза бившият здравен министър проф. Асена Сербезова, която представи резултатите.

Според председателя на БФС Димитър Маринов все още липсват дейности по промоция на здравето. „Говорим си за включване в тези дейности, но това още никъде не е регламентирано. Фармацевтите го правят, но по желание. Държавата не ги използва рационално“, каза той.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров съобщи, че от Лекарския съюз са направили експеримент да прозвънят пациентите от листите на личните лекари в ръководството на съюза с напомняне, че им предстоят профилактични прегледи. „30% от хората заявиха, че това не ги интересува“, каза той.

Д-р Маджаров коментира и данните от Барометъра, според които в България работят 28 441 лекари, 7418 лекари по дентална медицина и 42 824 специалисти по здравни грижи (от които 27 561 медицински сестри, 3264 акушерки, 5728 лаборанти, 1711 фелдшери и 1624 зъботехници). „Само в регистъра на БЛС към днешна дата има 33 077 лекари. Като трябва да се има предвид, че има лекари, които работят в спешна помощ и други учреждения, които не влизат в регистъра. 11% от тях обаче са над 70-годишна възраст, а 26% над 60 години, което може да е причина да не бъдат включени в данните на НСИ, използвани за основа в Барометъра“, каза той.  

Като изводи от данните „Здравен барометър“ създателят на инициатива проф. Даниел Вълчев заяви, че секторът на здравеопазването държи „лидерска“ позиция по брой на обявените за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. За последните 15 години те са 64 или 40% от актовете, които ВАС е отменил като противозаконни. Следващият в класацията – секторът на правосъдието и вътрешния ред, има два пъти по-малко отменени като незаконосъобразни актове – 34.

В периода 2010 г. - 2022 г. министърът на здравеопазването е издал 601 подзаконови нормативни актове, като само министърът на земеделието е издал повече. Законът за здравето ежегодно се променя по пет пъти, допълни той. Проф. Вълчев подчерта и че от законовите нормативни актове министърът на здравеопазването е на трето място. Преди него са Министерски съвет и министърът на земеделието. Основополагащи за системата закони обаче се изменят и допълват твърде често – Законът за здравето (в сила от 2004 г.) с общо 101 изменения и допълнения или средно 5 пъти годишно, Законът за здравното осигуряване (в сила от 1998 г.) със 126 изменения и допълнения или средно по 4,9 пъти годишно и Законът за лечебните заведения с между 3 и 4 промени годишно.

Сред изводите от данните са още, че България е на първо място по общ брой болнични легла на 100 000 души население в рамките на ЕС – 792, следвана от Германия – 776 и Румъния – 720. Използваемостта на едно легло в България е средно 122 души при средно за ЕС 190. Същевременно България харчи под средните за ЕС стойности за здравеопазване. Франция и Германия инвестират в сектора около 10% от БВП, докато в България се инвестира около 5% от БВП. Въпреки постигнатото сериозно увеличение на възнагражденията на медицинските специалисти, при професионалистите по здравни грижи те продължават да са под средните заплати за страната. Над 50% от работещите в системата са над 55-годишна възраст, а 20% – над 65-години. В 9 области процентът на работещите над 55 години достига 70%, а в Ловеч – близо 85%.

„Ние имаме проблем с кадрите. Трябва да се разбере какъв е броят болници, необходим на страната ни, без да нарушаваме броя на леглата. В тези болници трябва да работят лекарите и сестрите, които има в момента. Създаването на нови структури и болници за мен е голяма заплаха“, коментира директорът на УМБАЛСМ „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

"Все още голяма част от диагностиката се случва в болница по клинична пътека. Имайте предвид, че при някои клинични пътеки имайте предвид, че основната процедура извършване на едно диагностично изследване, което струва между 200 и 350 лв., а средната цена на клиничната пътека в България за 2023 година е около 1550 лв. Това се отнася за един определен процент от дейностите, за които ние заплащаме 5 пъти цената на това, заради което пациентът е влязъл в болницата. Можем да спестим тези средства и да ги насочим към други дейности. Второто предложение е свързано с информацията за възрастовата структура на работещите в здравния сектор и тя за съжаление важи и за лекари, и за сестри. Привидно няма от какво да се притесняваме, но възрастта им означава, че повече от половината ще изчезнат рязко след 10 години и този въпрос трябва да се реши на национално ниво", каза и съветникът на здравния министър доц. Антон Тонев. 

По отношение на финансирането в сектора сега от данните в „Здравен барометър“ става ясно, че през 2022 г. областните болници са получили около 680,4 млн. лв. от НЗОК и още около 58 млн. от Министерството на здравеопазването. В приходите на областните болници спрямо броя на населението в областта се наблюдават сериозни диспропорции в размера на полученото финансиране на глава от населението. Така например областната болница в Габрово има приходи за 2022 г. около 247 лв. на глава от населението, докато тази в Бургас – 91 лв.

„Трябва да сме критични към статистиката, която получаваме у нас, касаеща болниците и хоспитализациите. Ние нямаме обективен метод за оценка на потребностите от хоспитализации. Към настоящия момент цялата система лежи на декларативния принцип на отчетите от страна на болниците. Трябва да се работи за обективизиране на потребностите и качеството на болничната помощ. В същото време не можем да искаме изравняване на средствата по болници, защото пациентите имат право да пътуват и да се лекуват и в други области“, коментира данните д-р Иван Маджаров.

Проф. Даниел Вълчев обеща, че през следващите месеци ще бъде направено подобно обсъждане отново, но с фокус по-специално върху финансирането на здравеопазването.