Онколози: Следващото предизвикателство ще е да намерим правилното лекарство за всеки един пациент (Допълнена)

Ако допреди 15 години е имало дефицит на лекарства и техники за лечение, в момента има излишък от лекарства. В последните седмици има новости, които са свързани с това по какъв ред и кога да се използват конкретни лекарства в процеса на лечението, но предизвикателството за нас през следващите години ще е да намерим правилното лекарство за всеки един пациент.

Това каза председателят на Българско научно дружество по имуноонкология доц. д-р Желязко Арабаджиев по време на брифинг „Предизвикателствата и постиженията в лечението и профилактиката на карцином на гърдата“, организиран от Институт за изследване лечението на рака на гърдата. Той заяви, че новостите в съвременното лечение на рака на гърдата, които са в използването на биомаркери и позволяват да се избере най-ефективното лекарство или комбинация от лекарства за конкретния пациент. Сред последните открития в онкологията са РНК-ваксините срещу рака на гърдата. В клинични проучвания се тестват както терапевтични ваксини върху пациенти, така и профилактични ваксини върху жени с висок риск от рак на гърдата, и резултатите са обнадеждаващи.

По думите му медицинските специалности, които се занимават с карцином на гърдата, търпят изключително динамично развитие както по отношение на лекарственото лечение, така и по отношение на лъчелечението, и това е причината много трудно да бъдат изработвани контролни механизми. „Нужна е агенция, която да работи само с онкологията и подобно контролно звено е заложено в Противораковия план. Планът обаче е повече политически документ, отколкото законодателен механизъм“, каза д-р Арабаджиев. Той допълни, че освен това е много важно да има и експертни центрове, които да гарантират, че лечението навсякъде се провежда съгласно медицинските протоколи.

„Два пъти повече са компютърните томографи у нас на глава от населението в сравнение с останалите страни членки на ЕС. Имаме и много лечебни заведения за лекарствено лечение на ракови заболявания – над 45. От една страна това е хубаво, защото са близо до пациента, но от друга трябва да сме сигурни, че качеството на лечението е едно и също навсякъде. Нямам вътрешна убеденост, че това се случва, най-вече поради липсата на комплексна грижа в по-малките болници и отделения“, каза още д-р Арабаджиев.

Според лъчетерапевта д-р Калоян Йорданов наличието на онкологична помощ в „градчета и паланки“ драматично влошава резултатите на пациентите, които търсят късно лечение в специализираните лечебни заведения в София.

„Много често хората се сблъскват с доктори, които не им предлагат необходимите методи за диагностика или правилното лечение. Същевременно ранното откриване и профилактика на карцином на гърдата е от ключово значение за всеки един пациент“, каза той.

Комплексното лечение изисква екипност, много специалисти, които да обсъждат и решават коя е най-добрата стратегия за лечение на конкретния пациент във всеки етап от терапията. Изисква да включим и грижи за психическото здраве на пациента, да вземем под внимание социалния му статус, дали е склонен да се придържа към предписаното лечение. Комплексното лечение е реална практика в много онкологични звена в България, но за съжаление не се прилага навсякъде“, обясни доц. Ася Консулова – началник на Клиниката по медицинска онкология на УСБАЛО „Проф. Черноземски“.

Поради проблема с липсата на контрол, сертифициране и следване на стандарти в терапията на рака у нас на конференцията в София е лектор и проф. Изабела Рубио – председател на Европейското сертифициращо дружество на експертните центрове за лечение на рак на гърдата (от 2020 г. до 2022 г .).

На това как се съобщаваше диагнозата рак преди десет години и сега обърна внимание        д-р Елиз Тазимова – председател на организационния комитет на конференцията и онколог в Клиниката по медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. „Преди 10 г. на пациента се съобщаваше набързо диагнозата рак на гърдата, която нерядко звучеше като присъда, и нямаше разяснение какви изследвания и последващо лечение ще се приложат и каква е прогнозата. Днес във водещите клиники разговорът с пациента е обстоен, с разяснения какво ще претърпи в процеса на лечението – лекарствено, хирургично, лъчетерапевтично и др. И този разговор не е еднократен, а се случва регулярно и зависи от динамиката на заболяването. Съвременните терапевтични подходи значително промениха прогнозите за тези пациенти. Удължи се значително не само животът им, преживяемостта, но се подобри и качеството им на живот. Имаме пациенти и в ранни, и в късни стадии на рака, с които се срещаме десетки години напред“, заяви д-р Тазимова.