Проф. Ги Хендрикс:

Бъбречни заболявания, диабет и тютюнопушене са главните причини за стесняване на съдовете

Бъбречни заболявания, диабет и тютюнопушене са главните причини за стесняване на съдовете
zdrave.net
10
10
2016
zdrave.net

Белгийският проф. Ги Хендрикс, който работи в една от световно признатите клиники – OLV в град Аалст, за пореден път ще сподели опита си за лечението на т. нар. хронични оклузии (отварянето на напълно запушени коронарни съдове) на близо 10 български пациенти. Той е сред водещите специалисти в света, работещи по метода за инвазивно лечение, наречен ротаблация. Професорът, който често идва в България, за да представи своя инвазивен метод, отговори на въпросите на Zdrave.net, преди да влезе в операционната за 90-годишен пациент. В разговора се включи и д-р Христо Матеев, началник на Отделение по инвазивна диагностика и лечение в Национална кардиологична болница (НКБ).

Проф. Хендрикс, каква е процедурата, която предстои да направите?

Проф. Ги Хендрикс: Това е процедура, наречена ротаблация, която представлява разбиването на много калцирани съдове. Тези калцирани съдове се откриват предимно при много възрастни пациенти, но за съжаление вече и много млади хора са засегнати. Толкова калцирани съдове е невъзможно да бъдат отпушени по класически начин. Процедурата представлява въвеждането в засегнатия съд на накрайник, покрит с фин диамантен прах, който под високо налягане и с въртене от 50 000 оборота в минута прониква в артерията и калцият се раздробява. След отпушването, в артерията вече може да се постави стент. Процедурата дава отлични резултати за възстановяване на пациенти с тежка исхемична болест.

Д-р Христо Матеев: Самата техника е рентгенов метод. Няма как да видим съдовете, ако не впръскаме контрастно вещество и не ги наблюдаваме под рентген. Затова всеки от нас влиза на операция с оловна престилка, която е тежи между 12 и 14 кг, с оловни очила и с яка около шията. Болният също е облъчван, но ние контролираме с колко. Идеята е да бъде минимума, за да можем да довършим процедурата безопасно. Техниката, специално при много възрастните болни има много калций по вътрешността на съдовете. Стесненията са много твърди и по обичайния начин е практически невъзможно да бъдат разширени. Имали сме случай, когато при раздуване на 26-28 атмосфери - в гумите на колата са две атмосфери - не се разширяват, тъй като калцият не го позволява. Единственият начин е тези борчета да се изчегъртат, калцият да се раздроби и да отиде в периферията на съда, а след това се отмива. Това позволява да довършим после по обичайния начин със стент. Целта е да достигнем до добро поставяне на стент.

Кои са най-рисковите пациенти? Казахте, че все повече млади хора са засегнати от заболяването.

Проф. Ги Хендрикс: При младите пациенти причините са на първо място бъбречните заболявания, тези пациенти, които са били подложени на диализа. Пациенти с диабет и пушачи. Комбинацията от тези фактори са най-главните причини за калцирането на кръвоносните съдове. Районът с най-голяма честота на заболяването е Индия. Чувал съм, че там най-често се срещат млади пациенти с тази диагноза.

Д-р Христо Матеев: Има цели социални групи хора, които водят изключително увреждащ начин на живот. Комбинация от диабет, затлъстяване, тютюнопушене, бъбречни заболявания. Факт е и наследствения фактор.

Проф. Хендрикс, за кой път гостувате в България?

Идвал съм вече повече от 10 пъти. Няколко пъти бях в Габрово. Причината да съм тук е, че болницата в Габрово е под патронажа на нашата болница от повече от 25 години. Много лекари, анестезиолози, хирурзи, биолози и кардиолози от Габрово са идвали при нас за по месец, а от 2009 г. две медицински сестри специализираха 10 месеца в Аалст, за да бъдат обучени за катетеризационната лаборатория. През 2008 г. дойдох специално за да представя апарата FFR, чрез който се измерва функционалният капацитет на коронарната артерия, която има стеснение. Представял съм метода в Габрово, тук в Националната кардиологична болница, в „Токуда“, „Сити клиник“ и „Софиямед“.

Оценка


  Оценка 4 от 2 потребител(и)

Правила на форума за коментари

Коментари