Васил Хаджидеков: Привлича ме безкрайността на знанията в медицината, тя се докосва до много неща

Васил Хаджидеков е възпитаник на столичната ЧЕГ „Проф. Иван Апостолов“. Студент по медицина втори курс, той избира да работи едновременно като болногледач в УМБАЛ „Св. Екатерина“.

Преди дни Васил Хаджидеков бе избран като един от тримата представители на студентите във Факултетния съвет на Медицинския факултет при МУ – София. 

В навечерието на студентския празник 8 декември разговаряме с бъдещия лекар за избора му да поеме по пътя към голямата медицина, предпразничните вълнения и първите емоции по време на следването.  

Г-н Хаджидеков, как премина последното Ви дежурство като болногледач?

Както обикновено. Вече усвоих повечето дейности в моите задължения и съм по-сигурен.

Как взехте решение още от началото на следването си да поемете и този товар – грижата за болните в кардиохирургия?

И в последните години в гимназията вече работех в свободното си време. В деня след приемните изпити за Медицинския университет също започнах работа. Винаги съм искал да съм самостоятелен и да не завися за най-малките неща от родителите си.

Работата ми винаги ми е носила нови знания за различни страни на ежедневието. Като станах студент, близките ми ме посъветваха да работя нещо, което ще е във връзка с бъдещата ми професия. И така станах болногледач и се уверявам, колко са били прави. Научавам много неща практически за медицинската дейност

Имало ли някога у Вас колебание дали да се посветите на медицината или на някаква друга професия?

Всъщност, това ми решение не дойде рано. Още преди да вляза в гимназията, една моя учителка по български език ми каза – теб те виждам в бъдеще като лекар. Това ме учуди – аз не бях мислил за това. Дядо ми ми е говорил за лекарската професия, може би неусетно породи у мен това желание. Освен това в къщи често се говореше за професията.

Имах, разбира се колебания – гледайки родителите ми колко много са заети, колко много са ангажирани и натоварени. Но когато започнах да уча, интересът ми към медицината нарасна. И сега вече изобщо не съжалявам. Привлича ме и безкрайността на знанията в тази професия. Тя се докосва до много неща от живота.

Коя бе най-голямата трудност, с която трябваше да се преборите, когато за първи път влязохте в аудиторията на медицинския университет?

Не мога да кажа точно. Може би като осъзнах, че на изпит се явяваш съвсем различно от училище – тук се подготвяш върху материал преподава цял семестър или дори повече.

Имате ли вече любим преподавател, любима дисциплина, която Ви привлича особено много?

В момента изучаваме предклиничните дисциплини – тези които са база за клиниката. Тепърва ще имам среща с клиничните специалности. На този етап, най-много ми е

интересна анатомията.

Замисляли ли сте се някога дали имате желание след време и Вие самият да се посветите на преподаване, независимо коя специалност ще изберете?

Не съм мислил по въпроса, но вероятно да. В семейството ми има много лекари и всички са преподаватели. Казва ли са ми- учейки другите ти се учиш. Така е било и в българските училища по време на Възраждането – по-големите са учили по-малките - будните българи още тогава са го осъзнали. Но имам още много път да извървя, докато стигна до такова решение

Въпреки, че сте в началото на следването си, имате ли вече някаква насока, някакво желание за този избор?

Както вече казах, още не съм се срещнал с клиничните специалности. Работейки сега в отделение по сърдечна хирургия, виждам значението на хирургическите дисциплини, на интервенционалните методи – но пак ще кажа – тепърва ще се срещам с клиничната медицина и там ще правя избор.

Водим този разговор в навечерието на 8 декември, с какво чувство посрещате празника, как ще го прекарате?

Радвам се че ще прекарам празника сред колеги, които в ежедневието рядко виждам извън учебните занимания. Студентският празник е една традиция, любим празник...

Ако трябва съвсем накратко да назовете най-голямата си мечта, кои думи бихте избрали?

Трудно ми е да бъда конкретен. Искам един ден да стана добър в професията и да намеря моето място, което да ми носи удовлетворение от работата.