Д-р Благовест Лигов: Призът "Златен Хипократ" бележи началото на пътя ми като лекар

Офицерски кандидат Благовест Лигов е част от четвъртия випуск военни лекари, които завършват уникалната за страната програма за обучение. Само след месец той ще получи своите офицерски пагони, но още преди това вече записва името си в историята на проекта като първия „Златен Хипократ“ сред бъдещите военни лекари.

Роден е на 23 ноември 2001 г. в Благоевград, а по-късно семейството му се установява в село Бачево. Завършва средното си образование в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ в Разлог. Училищните му години са свързани и със спорта – тренира активно волейбол и печели призови места в национални състезания.

През 2020 г. избира медицината и едновременно с това  военната професия. Шест години по-късно предстои да се дипломи8ра, а за свой път на развитие избира урологията.

Д-р Лигов, как решихте да се посветите на медицината? Допринесоха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?

Винаги съм мечтал да посветя себе си на служба в полза на хората — да бъда способен да им помогна, да видя как надеждата отново се връща в очите им и да им вдъхна вяра, че ще се справят, че ще бъдат добре. Смятам, че това е един от най-смислените начини човек да изпитва удовлетворение от себе си и от това, което прави и за което се бори всеки ден. Когато дойде време да избера с какво искам да се занимавам след средното си образование, вече бях сигурен, че медицината е най-добрият начин да осъществя тази своя мечта. Знаех и че това е огромно предизвикателство – не просто образование, което завършваш, за да започнеш работа, а професия и мисия, които човек трябва да приеме в сърцето си за цял живот.

Нуждаещите се от лекарска помощ не познават работно време, а стремежът към самоусъвършенстване в медицината никога не приключва. В моето семейство няма лекари или активни военнослужещи и заедно с мен близките и приятелите ми за първи път изживяха предизвикателствата на военната медицина. Подкрепяли са ме във всяко мое решение и са били до мен през безкрайните дни на учене и подготовка. Искрено съм благодарен за тяхното търпение, разбиране и подкрепа. Що се отнася до училището – СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ винаги ще заема специално място в сърцето ми. Именно там получих солидната основа, върху която да стъпя, за да мога уверено да се заема с предизвикателството да бъда военен лекар. Благодарен съм на всички мои учители, които ми дадоха необходимия тласък в академичното ми развитие. Искам специално да изразя благодарността си към г-жа Елена Тумбева, моята учителка по химия, която ми показа как трябва да се учи, за да може човек да се справи отлично в медицинския университет. В трудните моменти преди изпити често съм си спомнял нейните съвети.

Кога взехте решение да се насочите към военната медицина?

Един ден моето училище беше посетено от курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, които бяха дошли да представят специалностите и възможностите за обучение там. Сред тях беше и направлението „Военен лекар“. Веднага бях заинтригуван от възможността да съчетая две професии, към които изпитвах силен интерес — военната и медицинската. Тогава си помислих - какъв по-добър начин да бъдеш полезен на хората от това да обединиш грижата за здравето със службата в армията? Окончателно се убедих в избора си, когато се явих на кандидат-студентски изпити във Военноморското училище. Там имах възможност да се срещна лично с курсантите и бях впечатлен от тяхната дисциплина, от униформите им и начина им на живот. Тогава вече нямах никакви съмнения, че това е правилният път за мен. А възможностите, които ни предоставя тристранното партньорство между ВМА, МУ–Варна и ВВМУ, допълнително затвърдиха избора ми.

Ключов източник на мотивация да се насоча към военната медицина е и силното лидерство в лицето на генерал-майор Мутафчийски, който чрез присъствието си и личния пример винаги ме е вдъхновявал. Той неведнъж ни е уверявал, че ВМА ни дава всички необходими възможности, а от мен и колегите ми се иска само да бъдем готови да ги грабнем в точния момент.

С какво е по-особено следването на един бъдещ военен медик? 

Следването на бъдещия военен лекар е по-различно, защото ние едновременно се обучаваме в две висши училища и ежедневно трябва да отговаряме на изискванията и на двете институции. В сравнение с колегите ни от медицинския университет имаме значително повече ангажименти. Денят започва в 5:30 сутринта с физическа подготовка, приборка и вдигане на знамето и продължава с учебни занятия, а понякога и с изпити. Обучението ни съчетава две изключително тежки програми. Наред със същите 55 държавни и семестриални изпита, които полагат колегите от МУ–Варна, ние покриваме и допълнително 46 изпита във ВВМУ.

Още в началото преминаваме през т.нар. „новобрански период“, който до голяма степен наподобява казармената подготовка. Участваме в строеви мероприятия, където маршируваме и изпълняваме различни хватки с оръжие. Стреляме с автомати и пистолети, хвърляме гранати и преминаваме през различни видове военна и физическа подготовка. Даваме и 24-часови дежурства във военното училище. През лятото също не разполагаме с обичайната студентска ваканция. Имаме занятия, летни лагери, гребно-ветроходна и водолазна подготовка, както и спортни състезания.

В трети курс аз имах възможността да бъда командир на отделение и да предам своите знания и умения на десет курсанти, които тепърва навлизаха във военната среда. Моя отговорност беше да ги направлявам в извървяването на пътя им от ученици до военнослужещи – от най-малките практически умения, като шиенето на пагон, до познаването на законите и правилата, описани в Устава на въоръжените сили. Бях до тях и в добрите, и в трудните моменти – 24 часа в денонощието.

В четвърти курс бях заместник-командир на екипаж, а в пети – заместник-командир на дивизион. Това е най-високата длъжност, която може да заеме курсант от специалност „Военен лекар“, и на тази позиция носех отговорност за повече от 200 души.

Към всичко това се добавят извънкласните дейности във ВВМУ и МУ-Варна, свободно избираеми дисциплини, участия в конференции и проучвания, участия във волейболен и други спортни отбори, в Студентски съвет и АСМБ, командировки в чужбина по военни и „Еразъм+“  проекти, плаванията с кораби, летене с военни самолети и още много други преживявания. Всичко това прави ежедневието на един курсант изключително натоварено, но лично за мен всяка минута си е заслужавала и бих извървял този път отново.

Разкажете за общата атмосфера, за първите контакти с военни медици, за формирането Ви като личност и като лекар. 

Бих казал, че е трудно да се създаде по-сплотен колектив от този, изграден от хора които са преминали заедно през обучение във военно училище. Убеден съм, че и занапред ще мога да разчитам на своите колеги. Предизвикателствата, през които преминахме заедно, ни направиха по-устойчиви, по-смели и по-уверени в собствените ни способности. Научиха ни и на нещо много важно – че в трудните моменти човек не разчита единствено на себе си, а и на хората до себе си. Животът като курсанти постепенно изгради и до голяма степен „изшлайфа“ характерите ни. Научи ни на дисциплина, отговорност, взаимно доверие и способност да запазваме спокойствие в трудни ситуации. Тези качества ще останат с нас и занапред, защото вярвам, че именно те са основата, върху която се изгражда не само добрият военнослужещ, но и добрият лекар.

Предстои да се дипломирате като отличника на випуска и да получите наградата „Златен Хипократ“. Как приемат близките Ви този успех? А Вие самият?

Това е огромна чест за мен. Призът „Златен Хипократ“ не е просто атестат за усилията ми през шестте години на обучение и не е само признание за това, че съм завършил медицинското си образование с успех 6.00. За мен това отличие носи и отговорност, защото представлява не само мен, но и университета и институциите, които са ме подготвили и обучавали. Най-ценното за мен е, че отличието идва в края на един дълъг период на обучение, но всъщност поставя началото на следващия етап – вече като лекар.

Със сигурност едно от запомнящите се събития е участието Ви в екипа осъществил комбинираната трансплантация на черен дроб и бъбреци. С какво Ви обогати този професионален опит? 

Това беше уникална възможност за млад лекар, който тепърва започва своя професионален път. Чувството да участваш в такъв исторически момент и да бъдеш редом до едни от доайените в трансплантологията е трудно да бъде описано с думи. Несъмнено това, че имах възможността да бъда там и да се уча от едни от най-добрите специалисти в областта, ще остане като важен ориентир в професионалния ми път. Този опит ми показа на практика до какво ниво на професионализъм, прецизност и отдаденост може да се достигне. Една от дългосрочните ми цели е един ден да извършвам бъбречни трансплантации с компетентността, майсторството и увереността, на които са способни специалистите от ВМА.

Какви са амбициите Ви за професионално развитие оттук нататък?

Желанието ми е да се развивам в областта на урологията. Интересът ми към уролитиазата, онкоурологията, ендоурологията и роботизираната хирургия се задълбочава с всеки изминал ден. Това е специалност, която се развива изключително бързо. Новите методи за диагностика и лечение са вече не просто перспектива, а реална част от съвременната клинична практика, включително и във ВМА. Екипът на Клиниката по урология на ВМА е изключително силен, начело с проф. Илия Салтиров. За мен би било истинска привилегия да се уча от тези специалисти и един ден да бъда част от този екип. Паралелно с клиничното си развитие бих искал да се развивам и в научната област. Амбицията ми е не просто да използвам съвременните достижения на медицината, а един ден да имам възможност и аз да допринасям за тяхното развитие – чрез научна работа, иновации и нови подходи в урологията.

Кои етични принципи и ценности искате да съхраните в себе си в практиката си като лекар?

Етичните принципи, които един лекар трябва да притежава, са многобройни, но за мен поставянето на пациента на първо място е сред най-важните. Лекарската професия е преди всичко отговорност, призвание и дълг. Знанията и професионалните умения са задължителни, но според мен добрият лекар трябва да има и отношение към човека срещу себе си – да умее да го изслушва, да му обяснява ясно и разбираемо, да уважава неговото достойнство и да запазва спокойствие дори в трудни ситуации. В крайна сметка зад всяка диагноза стои човек, който в този момент е поверил на лекаря нещо изключително ценно – своето здраве и доверие.

Коя е Вашият девиз, Вашето верую, с което навлизате в професията?

Имам няколко, но може би най-близък до мен е: „Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда, когато си далеч от него.“ С времето съм се убедил, че в това има много истина. Когато човек се изправи пред дадено предизвикателство и го приеме с непоколебима вяра, търпение и постоянство, може да постигне и на пръв поглед невъзможни неща. Вярвам, че човек не трябва да се страхува от мащаба на пътя, който му предстои, а да направи първата крачка и след това да продължи напред. Точно това усещане вземам със себе си и в началото на професионалния си път.