Д-р Десислава Маркова: В съдовата хирургия намирам поле за креативност

Д-р Десислава Маркова е възпитаник на Медицински университет в София, завършва образованието си през 2024г. Започва своя професионален път в УМБАЛ "Софиямед" от юни 2020 г., а от 2025г. е специализант в Клиниката по съдова хирургия.

Участва в множество научни форуми и конференции по специалността в България и чужбина.

Член е на Българско национално дружество по съдова, едноваскуларна хирургия и ангиология /БНДСЕХА/, както и на Европейското дружество по съдова хирургия /ESVS/.

Д-р Маркова, как решихте да се посветите на медицината?

До голяма степен съм израснала с медицината, тъй като баща ми беше лекар. Истината е, че докато бях малка се опитваше да ме откаже от идеята да бъда лекар и аз, но след като с годините видя, че аз не се отклонявам от идеята, реши поне да ми помогне.  Да имам лекар в семейството е оказало своето влияние в определянето на професионалния ми път, но аз смятам, че съм имала някаква вродена наклонност. Семейството ми се шегува с мен, че още на прощъпулника си съм хванала блистер с лекарства. 

С какво Ви привлече съдовата хирургия? Кои бяха Вашите учители в специалността?

В самата специалност аз намирам поле за креативност. Цялата й идея се върти около това, че е нарушен правилния път на кръвотока и ние като съдови хирурзи трябва да намерим начин да го възстановим. И тук идва моментът с креативността – вариантите за лечение са разнообразни според използваните техники и методи, но и според нуждите на всеки пациент. На практика няма два еднакви случая, дори и патологиите им на пръв поглед да изглеждат едни и същи.

За мен баща ми ще остане „основоположника“ за моето развитие в съдовата хирургия. Помня как бях на около 4-годишна възраст и той ми рисуваше какво всъщност е байпас. За съжаление той вече не е сред нас и не се изпълни детската ми мечта да работя с него рамо до рамо – аз като негов специализант, а той като мой ръководител. Целият екип на Отделението по Съдова хирургия в УМБАЛ „Софиямед“ без изключения, който той сформира, в момента начело с д-р Димитър Николов, както и д-р Снежанка Дойчинова като мой пряк ръководител на специализацията, се стараят да го заместват достойно като мой наставник в професионалния ми път.

Разкажете за първите уроци, които научихте от тях като специализант. Какво Ви развълнува най-силно?

Един от най-важните предадени уроци всъщност звучи много просто – всичко се крие в детайлите. Подробният разговор с пациента често е наполовина поставена диагноза. Същевременно е много интересно как всяка информация, която ние си набавяме за пациента чрез преглед, образни и лабораторни изследвания е определяща за възможните методи на лечение и хода на заболяването.

Кога разбрахте, че сте направила правилният избор?

Имаше период от живота ми, в който имах съмнения дали да не послушам баща си и да се откажа от пътя на медицината. В последствие имах същата дилема с избора на съдовата хирургия като специалност. Към днешна дата – и медицина завърших, и специалност съдова хирургия зачислих, мисля, че правилният избор не е този, в който си винаги убеден и никога не преосмисляш. Правилният  избор е, когато въпреки съмненията си, продължаваш да избираш един и същи път всеки ден.

Как виждате развитието си като специалист в близките години? Кои теми и проблеми от областта на съдовата хирургия намирате за най-интересни и предизвикателни?

От съвсем скоро към структурата на Отделението по Съдова хирургия се разкри Венозен център, като се засяга една изключително интересна и обширна патология – а именно, венозните заболявания. Диагностиката и лечението им със сигурност ще бъдат обект на по-засилен интерес. И при венозните, както и при артериалните заболявания на практика няма два еднакви пациента с абсолютно една и съща патология, откъдето съответно произлиза и разнообразието за възможни подходи на лечение.

В отделението ежедневно постъпват голям брой пациенти с тежка и много тежка артериална патология, като това съответно определя и ежедневната ми практика за възможни подходи за възстановяване на нормалното кръвоснабдяване в запушени или стеснени кръвоносни съдове.

Как ще се променя съдовата хирургия в близко бъдеще – каква е Вашата прогноза?

Основно се набляга на минимално инвазивните методи на лечение. Сред пациентите тези методи са по-известни като „безкръвни операции“, макар и на практика да не винаги да е точно така. Ендоваскуларните интервенции успяват да осигурят една значително по-ниска до липсваща травматичност на пациентите по време на самата интервенция и значително по-къс възстановителен период след това. Този вид интервенции обаче не могат на 100% да заменят класическата отворена хирургия във всички случаи и отворените операции си остават като метод на лечение при определени показания.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

Харесвам креативността и детайлите и в хобитата си. Винаги съм обичала да се занимавам с всякакви дейности тип „ Направи си сам“ – шиене на дрехи, бродиране, да давам нов живот на стари мебели и леки ремонтни дейности, за които винаги имам готова визия в главата си.

Преди всички тези занимания обаче, най-много обичам да танцувам – зарежда ме позитивно и ме успокоява. Класическият балет е бил неизменна част от живота ми в продължение на почти 20 години. Смело твърдя, че балетът поставя основата на дисциплината, като същевременно дава сцена на изява чрез красота и движение.  Допълнително съм танцувала акробатичен рокендрол, а сега съм се насочила към нови за мен стилове.

Какви бихте искали да пожелаете на Вашите млади колеги, които сега поемат по пътя на съдовата хирургия?

Да имат ментори, които да доразпалят искрата за специалността. Убедила съм се, че с правилния екип, ръководство и напътствия един лекар може да се влюби в специалността, която си е избрал да работи.