Доц. д-р Йорданка Узунова, дм завършва медицина в МУ – София, където придобива и специалност по детски болести. Започва работа в Детско отделение на Окръжна болница – Видин, а от 1999 г. работи в УМБАЛ “Лозенец”.
От 2004 г. е в екипа, осъществил всички чернодробни трансплантации на деца у нас под ръководството на проф. Любомир Спасов в болницата. Защитава дисертация на тема „Ранен постоперативен период при деца с чернодробна трансплантация”.
Доцент е в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и заместник-декан на факултета.
Автор на монографията „Чернодробна трансплантация на деца“, издаден от Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“. Доц. Узунова е автор и съавтор на 80 публикации в български и международни научни издания. Участник е в редица национални и международни конференции и конгреси по проблеми на педиатрията.
В момента е началник на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ "Лозенец"
Доц. Узунова, как избрахте да се посветите на работата с деца, донесе ли Ви удовлетворение педиатрията?
Децата са чисти, невинни и непринудени. Работата с тях е удоволствие и ми носи усещането, че така придавам смисъл на бъдещето. Педиатрията е трудна, но удовлетворяваща специалност. Тя носи предизвикателства дори в привидно ясните случаи и това ме мотивира да продължавам да чета, да се занимавам с наука и изобщо да се развивам.
С кого се общува по-лесно – с болните деца или с родителите им?
Макар и уплашено понякога, изнервено или „кисело“, едно дете е винаги искрено, никога не крие нещо умишлено и е готово да ти покаже как да му помогнеш дори във възрастта, в която не може да говори. С достатъчно опит, добрият педиатър лесно разпознава детските сигнали и се ориентира как да подходи към ситуацията. Това, за съжаление, не винаги е валидно и за родителите на малчуганите. Затова ролята на педиатъра да подаде ръка и да изгради доверие в родителя е много важна, понякога основополагаща, за добрия изход, особено при по-тежки състояния.
Кои са учителите Ви в професията – хората, от които сте научили много и които имат най-голям принос във формирането Ви като лекар и специалист?
Лекарите от Детското отделение на болницата във Видин, където започнах кариерата си, са тези, които ме мотивираха и ми помогнаха да стана педиатър. Но най-голямо значение за мен имаше общуването и споделянето на опит с колегите ми от Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Лозенец“. На всички тях дължа много и искам искрено да им благодаря.
Какви качества трябва да притежава един лекар, за да остане в тази специалност и да продължи да практикува, независимо от трудностите?
Упоритост, амбициозност, чувство за дълг и естествено - много любов към децата.
Вие сте от лекарите, които се включиха активно в инициативата „Детско здраве“. С какво Ви мотивира тази кауза?
За всички е ясно колко ограничен може да бъде достъпът до медицински специалисти извън столицата и областните градове. За мен тази инициатива дава възможност на пациенти, които имат нужда от консултация, да я получат на място. От друга страна, запознаваме се с колеги от други градове и създаваме добри професионални контакти за бъдеща съвместна работа.
Какви са впечатленията Ви от прегледите и консултациите по места – от какви заболявания страдат най-често децата, от какви грижи имат нужда, има ли необходимост от промяна в организацията на педиатричната помощ?
Както навсякъде, децата боледуват най-често от остри инфекции. Има, за съжаление, и тежки вродени и придобити болести. Не бих казала, че мога да направя категорична характеристика на заболеваемостта по места.
Дали има необходимост от промяна в организацията на педиатричната помощ – категорично „да“, но това е тема за много дълъг разговор.
В личен план, кои са любимите Ви занимания за свободното време? Какво Ви носи най-голяма радост извън професията?
Пътуването определено е моят най-голям отдушник. Това е единственото нещо, което ме кара да се откъсна напълно от ежедневието и да насоча фокуса си към нещо ново и различно от медицината. Не обичам да стоя на едно място, предпочитам да опознавам различни кътчета от красивата ни страна, при възможност – и от света.
Вие сте и университетски преподавател – какво искате да пожелаете на младите лекари, които сега поемат своя път в педиатрията?
Да са мислещи и четящи млади хора, за да взимат правилните решения и да са достойни представители на професията. Да са смели, да не се отказват да преследват мечтата си, защото колкото и трудно да изглежда, педиатрията в България има бъдеще и то зависи от тях.
Цветя и рози!
Д-р Петко Хаджиламбрев е специалист ортопед травматолог. Завършва медицина отличие през 2014 ...
Несъгласието за донорство, което всеки, който не желае да дари органите си след смъртта си, трябв ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Петко Хаджиламбрев: За мен е предизвикателство и възможност да бъда част от екипа на Клиниката по артроскопска травматология в УМБАЛ "Софиямед"
06.07.2025 10:27:14 Невена ПоповаД-р Марио Ал-Каму: Пътят ми в медицината започна от детски атлас по анатомия и стигна до операционната зала
29.06.2025 11:26:24 Невена ПоповаД-р Габриела Панайотова: От моя пръв учител научих, че е важно да чуваш не само симптомите, а и душата на пациента
22.06.2025 10:26:10 Невена Попова